Госпожа Ърва не хвърли светлина върху случая. Тя изглеждаше толкова покрусена, че никой не я притесняваше да й иска сведения. Полицаите я придружиха до апартамента на Чандлърови и я положиха да легне на благоуханната софа, която вървеше заедно с жилището. Джон поръча на Розалинд да донесе две хавлиени кърпи от банята и попита Джордж дали му се намира някакъв концентрат. Когато Розалинд донесе кърпите (кърпите за гости, забеляза Джордж), Джон раздра едната по дължина, за да превърже раната. Чандлърови рядко пиеха, каквито бяха пестеливи и загрижени за здравето си, но този път имаха малко вермут зад самуна диетичен хляб в кухненския бюфет. Джордж наля няколко глътки в една чаша и я подаде плахо на госпожа Ърва, която вече беше по-спретната с превръзката. Разпраната й презрамка бе завързана. Тя сръбна една глътка от учтивост и пророни: „Чудесно“, ала не пи повече. Розалинд донесе едно жълто одеяло от спалнята. Метна го върху госпожа Ърва и отиде в кухнята да стопли вода.
— Какво правиш? — попита Джордж.
— Той ми каза да направя кафе — отговори тя и кимна към полицая, дето не приличаше на нито една кинозвезда.
Другият, който приличаше на кинозвезда, дойде и застана до Джордж; от допира със синята униформа Джордж се почувствува като арестант.
— Всякакви типове — промърмори неловко той.
— Това не е нищо, приятел — каза полицаят. — Банална история. Какви по-страшни работи стават всяка минута в тоя град.
На Джордж започна да му става симпатичен.
— Точно така — каза той. — Дявол да го вземе, преди две седмици в метрото едно хлапе, порториканче, като замахна да ме удари… Сигурно беше наркоман.
Джон поклати глава:
— Това не е нищо, приятел, в сравнение с онова, което виждам всеки ден. Всеки божи ден.
Линейката пристигна, преди да заври водата за кафето. Влязоха двама черни. Единият, облечен в пръхкаво-бяла униформа, носеше сгъваема носилка, която разпъна с плама на фокусник. Другият, по-висок, по-як, вероятно наскоро дошъл от Юга, бе нахлузил кафеникаво спортно яке върху тънката униформена престилка. Положиха полека госпожа Ърва на носилката; тя не се възпротиви, само устните й се раздвижиха от уплаха, когато усети, че я вдигат.
— Кротко та-ам — обади се високият носач.
На идване санитарите бяха забелязали, че асансьорът е твърде тесен, за да побере носилката; сега трябваше да я свалят надолу четири етажа, като първият повдига дръжките на височината на раменете си.
Полицаите повисяха миг-два в асансьора с лице към Чандлърови, които бяха застанали един до друг на вратата като домакини след гуляй.
— О’кей — процеди Джон заплашително.
Вратата на асансьора шумно прилепна, ченгетата пропаднаха и се скриха от поглед.
Джордж и Розалинд гледаха през прозореца изпъстрения със зяпачи тротоар. Тълпата се отдръпна в шпалир, за да минат четирите служебни лица с товара си. Госпожа Ърва — жълт правоъгълник от височината на петия етаж, бе вкарана в сивия правоъгълник на линейката. Полицаите се качиха в своя зелено-бяло-чер форд и двете коли се отделиха от тротоара, плътно една до друга, като двойка кабаретни танцьори. Линейката надаваше дразнещ стон, но да вие започна чак когато стигна до другата пресечка и изчезна от погледа им.
Джордж се опита да продължи с арабския, но жена му не можеше да си намери място от вълнение и те стояха будни до един часа, като се въртяха в леглото и приказваха. За шести път Розалинд изрази съжаление, че не е видяла как полицаят завързва презрамката на госпожа Ърва. И Джордж отново бе принуден да възрази, че по всяка вероятност тя сама я е завързала.
— С разрязана до кокал ръка?
— Не беше разрязана до кокал, миличка. Беше просто рязната.
Тя разпухка възглавницата си и главата й потъна в нея.
— Сигурна съм, че той я е завързал. Би било точно в негов стил. Онзи с чипия нос беше много по-сладък.
— Защото се заплесна по теб на вратата, нали? Не видя ли как ти оглеждаше халката?
— Поне ми обърка някакво внимание. А другият беше хлътнал по тебе.
На Розалинд навсякъде й се привиждаха хомосексуалисти.
На сутринта чуха как госпожа Ърва чисти оттатък с прахосмукачката. Няколко дни по-късно Джордж слезе заедно с нея в асансьора. Попита я как се чувствува. Не се виждаше никаква превръзка; беше с дълги ръкави.