Машината бързо я подаде.
— Трябват ни десет такива — каза Грегър.
— Знам — Арнолд натисна бутона отново. — Още една.
Машината не реагира.
— Може би трябва да й задам пълната команда — каза Арнолд. Той натисна бутона отново и произнесе: — Кърмова плоча, пет квадратни инча, дебелина половин инч, стоманена сплав 342.
Машината не реагира.
— Това е странно — учуди се Арнолд.
— Нали — изръмжа Грегър със странно чувство на присвиване в дъното на стомаха си.
Арнолд опита пак, но без успех. Той се замисли дълбоко, след което натисна бутона и каза:
— Пластмасова чаша.
Машината му подаде чаша от яркосиня пластмаса.
— Още една — каза Арнолд. Когато Конфигураторът не направи нищо, Арнолд поиска парче восък. Машината му го даде. — Още един — нареди Арнолд. Машината не направи нищо.
— Интересно — замисли се Арнолд. — Май трябваше да се сетя за тази възможност.
— Каква възможност?
— Явно Конфигураторът може да произведе всичко — каза Арнолд. — Но само в един екземпляр. — Той опита отново, като накара машината да направи два молива. Тя направи, но само един.
— Чудесно — каза Грегър. — Трябват ни още девет плочи. А пък таблото за обратен ход също се състои от няколко еднакви части. Какво ще правим?
— Ще измислим нещо — весело отвърна Арнолд.
— Надявам се — измърмори Грегър.
Навън започна да вали. Партньорите седнаха и се замислиха.
— Има само едно обяснение — заяви Арнолд след няколко часа. — Принципът на удоволствието.
— Ъ? — обади се Грегър. Той бе задрямал, приспан от лекото почукване на дъжда по смачканата обвивка на кораба.
— Машината трябва да има някаква форма на разум — каза Арнолд. — Все пак тя получава стимул, превръща го в команди за действие и произвежда продукт на базата на изказаната мисъл.
— Разбира се — отвърна Грегър. — Но само веднъж.
— Да. Но защо само веднъж? Това е отговорът на проблемите ни. Аз мисля, че трябва да се дължи на някакво самоналожено ограничение, свързано с усещането за удоволствие. Или може би погрешно разбрано усещане за удоволствие.
— Не те разбирам — каза Грегър.
— Слушай. Конструкторите не биха ограничили машината си по този начин. Единственото възможно обяснение е това: когато машината е била конструирана, при това толкова сложно, в нея са вкарани квазихуманни характеристики. От произвеждането на нещо ново, тя получава квазихуманно чувство на удоволствие. Но произведеното е ново само първия път. След това Конфигураторът иска да направи нещо друго.
Грегор се отпусна отново и задряма. Арнолд продължи да говори.
— Потенциално доволство. Ето какво иска машината. Крайното желание на Конфигуратора е да създава всичко възможно. От негова гледна точка повторението е загуба на време.
— Това е най-подозрителната линия на поведение, която съм чувал някога — каза Грегър. — Но ако предположим, че си прав, тогава какво трябва да направим?
— Не знам — отвърна Арнолд.
— Така си мислех и аз.
Тази вечер Конфигураторът им поднесе много вкусно телешко печено. Приключиха с ябълков пай а ла машин и кашкавал. Настроението им се повиши значително.
— Заместители — каза по-късно Грегър, докато пушеше една пура екс машина. — Това е, което трябва да опитаме. Сплав 342 не е единствената, която можем да използваме за плочите. Има сума материали, които ще изтраят, докато се върнем на Земята.
Конфигураторът не позволи да бъде излъган да произведе плоча от стомана или каквато и да било сплав на желязото. Те поискаха и получиха плоча от бронз. Но после машината не им даде такава от мед или калай. Алуминият беше приемлив, също като кадмий, платина, злато и сребро. Една волфрамова плоча бе интересна рядкост и на Арнолд му бе интересно да разбере откъде ли машината го бе намерила. Грегър забрани употребата на плутоний и на тях започнаха да не им достигат материали. Арнолд улучи избора на една плоча от някаква суперсложна керамика. А последната бе от чист цинк.
При триенето в пространството и високите температури плочите от редки метали щяха да бъдат склонни към разтопяване, но при подходящо охлаждане биха могли да изтраят до Земята. Все пак нощната им работа бе увенчана с успех и партньорите се почерпиха с чудесно, макар и някак мазновато сухо шери.
На следващия ден те закрепиха плочите на място и огледаха работата си. Задната част на кораба изглеждаше като парцалено одеяло.
— Мисля, че е доста красиво — каза Арнолд.
— Само се надявам да издържи — отвърна Грегър. — Сега да се заемем с компонентите за обратния ход.
Но това беше проблем от различно естество. Четири еднакви части липсваха, при това нежни и точни изделия от стъкло и метал. И нямаше начин да бъдат заместени с нещо друго.