Грегър се зае отново с работа, като продължи да набива в рецепторите на машината урока за радостта от повторението. Постоянното бръмчене и проблясването от време на време на някои от индикаторите показваха, че Конфигураторът все още го слуша.
Арнолд измъкна няколко справочника и се зае да ги разучава. След няколко часа той вдигна глава с триумфален вик.
— Знаех си аз, че ще намеря!
— Какво? — погледна го веднага Грегър.
— Заместител на таблото за обратен ход! — Той пъхна една от книгите под носа на Грегър. — Гледай тук. Един учен от Ведниър II го е проектирал преди петдесет години. Доста е груб за модерните стандарти, но ще работи. И тъкмо ще ни свърши работа в този кораб.
— Но от какво е направен? — попита Грегър.
— Е, това му е най-доброто. Няма как да сбъркаме! Направен е от каучук!
Той бързо натисна бутона на Конфигуратора и прочете описанието на контролното табло. Нищо не се случи.
— Трябва да ни направиш таблото на Ведниър! — извика Арнолд на машината. — Ако не го направиш, ти ще нарушиш собствените си принципи! — Той натисна отново бутона и с отчетлив глас отново прочете описанието.
Нищо не се случи.
Грегър внезапно изпита ужасно съмнение. Той заобиколи Конфигуратора, намери онова, от което се страхуваше, и го показа на Арнолд.
Там беше закрепена табелката с данните за производителя. На нея пишеше: Клас 3, Конфигуратор. Произведен от Лаборатории Ведниър, Ведниър II.
— Значи вече са го използвали за това — каза Арнолд.
Грегър не отговори. Просто нямаше какво да каже.
В кораба беше започнала да се образува плесен и по стоманените плочи на кърмата се виждаше ръжда. Машината продължаваше да слуша химна на партньорите за повторението, но не правеше нищо, с което да потвърди, че е съгласна с тях.
Отново изникна проблемът с храната. Плодовете вече бяха отпаднали заради ябълковия пай, също и всички видове месо, риба, млечни продукти и зърнени храни. Накрая те вечеряха леко с жабешки бутчета, печени скакалци (по една стара китайска рецепта) и филе от игуана. Но сега, когато гущерите, насекомите и земноводните бяха вече използвани, те знаеха, че менюто им е изчерпано.
И двамата вече показваха признаци на умора. Дългото лице на Грегър бе станало по-кокалесто от всякога. Арнолд откри плесен в косата си. Навън дъждът се сипеше безспир, процеждаше се покрай прозорците и попиваше в така или иначе мократа пръст. Корабът започна да се накланя под собственото си тегло в размекнатата почва.
Не можаха да измислят нищо за ядене.
Тогава Грегър се реши на крайност.
Обмисли идеята си много внимателно. Защото още една грешка щеше да срути и без това лошото им душевно състояние. Но колкото и малък да беше шансът за успех, той трябваше да опита.
Бавно се приближи до Конфигуратора. Арнолд го изгледа ужасен от дивия блясък в очите му.
— Грегър! Какво ще правиш?
— Ще дам на това нещо една последна команда — заяви Грегър с прегракнал глас. С трепереща ръка той натисна бутона и прошепна командата си.
В първия миг не се случи нищо. Тогава Арнолд извика:
— Дръпни се!
Машината започна да си гърчи и тресе, стрелките на уредите заиграха диво, светлинките блеснаха. Индикаторите за топлина и ток промениха цвета си от червено в пурпурно.
— Какво й каза да произведе? — попита Арнолд.
— Не съм й казал да произвежда нищо — отвърна Грегър. — Казах й да се репродуцира!
Конфигураторът затрепери конвулсивно и избълва облак черен дим. Партньорите се закашляха и се опитаха да поемат по-чист въздух.
Когато димът се разнесе, Конфигураторът си беше все още на мястото, макар боята му да се бе поолющила и няколко от индикаторите да бяха изгорели. Но до него, проблясващ от черно машинно масло, се намираше дубликатът на Конфигуратора.
— Ти успя! — развика се Арнолд. — Ти ни спаси!
— Направих повече от това — заяви Грегър с леко доволство. — Направих двама ни богати. — Той се обърна към дубликата на Конфигуратора, натисна бутона му и извика: — Репродуцирай се!
След седмица Арнолд, Грегър и трите Конфигуратора се върнаха на космодрума „Кенеди“, след като си бяха свършили работата на Денет. Щом кацнаха, Арнолд напусна кораба и хвана едно такси. Отиде първо на крайбрежната улица, после в центъра на Ню Йорк. Работата не му отне много време и след няколко часа, той се върна на кораба.
— Да, всичко е наред — извика той на Грегър. — Срещнах се с няколко бижутера. Можем да пласираме около двадесет големи скъпоценни камъка, без да предизвикаме паника на пазара. След това мисля, че трябва да се съсредоточим върху платината за известно време, а после… Какво има?