През следващите две седмици се упражняваха много упорито. Всяка свободна минута прекарваха в тренировки, и когато наближи Хелоуин, вече беше истинско удоволствие да се гледа програмата им. Шапката на Мод се намачка като акордеон, когато при една от тренировките не успя да се издигне достатъчно бързо нагоре след устремното си спускане надолу, но като се изключи това, нямаше почти никакви проблеми. Дори от страна на Милдред, която полагаше неимоверни усилия да бъде прилежна и внимателна.
В деня преди Хелоуин, госпожица Хардбрум строи класа на двора, за да им даде няколко последни наставления.
— Много съм доволна от вас, момичета — каза тя почти мило. — Утре ще облечете най-хубавите си роби, надявам се те да бъдат чисти и изгладени. — Докато казваше това, забеляза метлата на Милдред. — Милдред, защо по средата на дръжката на метлата ти има намотан цял топ тиксо?
— Страхувам се, че я счупих още в началото на срока — призна си Милдред.
Етел се изкиска.
— Разбирам — каза госпожица Хардбрум. — Е, определено не можеш да я използваш по време на представлението. Етел, спомням си, че имаш една резервна метла. Вероятно би могла да я дадеш назаем на Милдред.
— О, госпожице Хардбрум — извика Етел, — тя ми е подарък за рождения ден. Не бих искала да ѝ се случи нещо.
Госпожица Хардбрум изгледа момичето с един от най-неприятните си погледи.
— Ако мислиш така, Етел — заяви с леден тон учителката, — тогава…
— О, не исках да кажа, че няма да ѝ я дам назаем, госпожице Хардбрум — отвърна тя смирено. — Ще отида да я донеса още сега. — След което се затича към сградата на училището.
Етел така и не бе забравила за случая, когато Милдред я бе превърнала в прасе и докато се качваше по спираловидната стълба, изведнъж ѝ хрумна чудесен план за отмъщение. (Етел не беше никак добра.)
— Хубаво ще те подредя, Милдред Хъбъл — изкиска се тя, докато изваждаше метлата от шкафа. — Сега ме чуй добре, Метла, това е много важно…
Когато се върна на двора, класът се беше разотишъл. Само Милдред упражняваше устремното спускане надолу.
— Ето ти метлата, Милдред — извика Етел. — Ще я облегна на стената.
— Много ти благодаря — отговори съученичката ѝ, щастлива от това, че Етел бе толкова добра с нея, защото двете не си бяха говорили от историята с прасето. — Много мило от твоя страна.
— Няма защо — отвърна другото момиче, като се усмихваше злобничко, докато влизаше обратно в училището.
Шеста глава
Всяка година празнуваха Хелоуин сред руините на един стар замък, близо до училището. По залез-слънце запалваха специални огньове, а когато се стъмнеше достатъчно се събираха всички вещици и магьосници.
Когато слънцето залезе, ученичките от Академията на госпожица Какъл се подготвяха да напуснат сградата на училището. Милдред приглади робата си, каза довиждане на котенцето, сложи си шапката, грабна метлата на Етел и изтича на двора, но преди да излезе от стаята, хвърли един бърз поглед през прозореца и видя запалените в далечината огньове. Беше много вълнуващо.
Цялото училище вече се бе събрало, когато Милдред се втурна през вратата и зае мястото си. Госпожица Хардбрум изглеждаше великолепно в пълния комплект официални роби и островърха шапка.
— Всички вече са тук — уведоми тя госпожица Какъл.
— Тогава да тръгваме — предложи директорката. — Напред към празненството! Първо пети курс, след това четвърти и така нататък до първи курс.
Представляваха невероятна гледка, докато летяха над дърветата, към замъка.
Наметалата им се развяваха от вятъра, а по-големите момичета бяха поставили дори и котките си на края на метлите си. Госпожица Хардбрум изглеждаше впечатляващо, седнала изправена като струна, а черната ѝ коса се разливаше като водопад на гърба ѝ. Никога преди това момичетата не я бяха виждали със спусната коса и бяха удивени колко много коса успяваше да прибере в малкия, стегнат кок, с който я виждаха всеки ден. Та тя стигаше чак до кръста ѝ!
— Х. Б. изглежда доста добре с тази прическа — прошепна Мод на Милдред, докато летеше до нея.
— Да — съгласи се приятелката ѝ. — Не изглежда дори наполовина толкова страшна.
Госпожица Хардбрум се обърна и пронизително изгледа момичетата.