— Без приказки! — сряза ги тя.
Когато пристигнаха, при замъка вече се бе събрала огромна тълпа.
Ученичките от Академията се строиха в стройни редици, докато госпожица Какъл и останалите учители се здрависваха с главния магьосник. Той беше много стар, с дълга бяла брада и пурпурна роба, върху която имаше избродирани луни и звезди.
— И какво сте ни подготвили тази година? — попита той.
— Отборно летене на метли, Ваша Светлост — отговори госпожица Какъл. — Ще започваме ли, госпожице Хардбрум?
По-младата учителка плесна с ръце и момичетата се подредиха в редица, в началото на която стоеше Етел.
— Може да започвате — оповести класната им.
Етел се издигна грациозно във въздуха, следвана от останалите от класа. Първо оформиха права линия, като се спускаха надолу и издигаха нагоре една след друга, за което получиха бурни аплодисменти. След това започнаха стремглаво да се гмуркат надолу към земята. (При този номер госпожица Какъл си затвори очите, но за щастие нищо не се обърка.) След това момичетата се подредиха под формата на буквата V, което изглеждаше много красиво.
— С всяка година ученичките ви стават все по-добри — сподели една млада вещица с госпожица Хардбрум, която само се усмихна.
Последен от всички номера беше кръгът, който бе и най-лесен за изпълнение.
— Скоро всичко ще приключи — прошепна Мод, докато нагласяше метлата си точно пред тази на Милдред.
Веднага щом оформиха кръга, Милдред разбра, че с метлата ѝ се случва нещо нередно, тъй като започна да се тресе и като че ли се опитваше да накара момичето да изгуби равновесие.
— Мод! — извика тя към приятелката си. — Има нещо… — Но преди да успее да каже каквото и да било повече, метлата заподскача подобно на необязден кон и тя се изплъзна от нея, като сграбчи Мод, докато падаше.
Във въздуха настъпи хаос. Всички момичета крещяха и се вкопчваха една в друга и много скоро се оказаха на земята в една оплетена камара от метли и вещици. Единственото момиче, което се приземи спокойно, беше Етел. Няколко от по-младите вещици се смееха, но болшинството останаха сериозни.
— Толкова много съжалявам, Ваша Светлост — извини се госпожица Какъл, докато госпожица Хардбрум се опитваше да разплете купа от момичета и да ги изправи на крака. — Убедена съм, че има някакво много просто обяснение за това.
— Госпожице Какъл — отвърна главният магьосник строго, — вашите ученички са бъдещи вещици. Изтръпвам като си помисля какво ще бъде това бъдеще. — Той спря за момент, а наоколо се възцари пълна тишина. Госпожица Хардбрум изгледа гневно Милдред. — Както и да е — продължи магьосникът, — ще забравим за този инцидент до края на вечерта. Сега, нека започнем с песнопенията.
Седма глава
Празненството приключи призори и всички ученички отлетяха изморени обратно към училището. Някои бяха по две на метла, защото техните собствени бяха счупени. Никой не говореше с Милдред (дори Мод се държеше много студено с нея), а момичетата от първи курс бяха в немилост. Когато пристигнаха в Академията, всички бяха изпратени веднага да си лягат. Беше обичайно, след продължило цяла нощ празнуване на Хелоуин, да се спи чак до обяд на следващия ден.
— Милдред — каза госпожица Какъл рязко, докато момичетата от първи курс се изкачваха тъжно нагоре по стълбите, — първото нещо, което искаме да направим с госпожица Хардбрум утре следобед, е да се срещнем с теб в моя кабинет.
— Да, госпожице Какъл — отвърна Милдред почти разплакана и се затича нагоре.
Докато отваряше вратата на стаята си, Етел, която вървеше зад нея, се наведе напред и прошепна:
— Това ще ти бъде за урок да не се разхождаш наоколо и да превръщаш хората в прасета. — Направи някаква физиономия и избяга надолу по коридора.
Милдред затвори вратата и се строполи върху леглото си, като едва не направи на палачинка котето, което успя да скочи от там точно навреме.
— О, Таби! — изплака тя, като зарови лицето си в топлата му козина. — Имах толкова неприятно преживяване, а вината дори не беше моя! Трябваше да се досетя, че Етел няма да ми заеме метлата си само от добро сърце. Никой никога няма да повярва, че случилото се, не е било заради моята непохватност, както обикновено.
Котенцето я близна съчувствено по ухото, а прилепите долетяха обратно през тесния прозорец и се настаниха с главата надолу върху корниза за картини.