— Какво искате да кажете? — попита той.
— Лейди Маргарет беше напълно искрена — простичко отвърна Свен. — Затова и рийвърите й повярваха.
— Кой разумен човек не би й повярвал? — попита Гуин, вперила изпитателно поглед в Доминик. — Би било лудост да погубите владенията си, за да платите откуп за съпруга, която не може да ви роди син.
— Достатъчно! — изръмжа Доминик.
Гуин обаче продължи да говори, сякаш не го беше чула. Думите й валяха спокойно и неспирно като студен дъжд.
— Утре след залез слънце рийвърите ще изнасилят Мег. Дори тя да остане жива след гаврата им с нея, не можете да я задържите като своя съпруга. Ще я прогоните и скоро крепостта ще има нова господарка. А вие, господарю… вие най-после ще имате синовете, които искате повече от всичко на света.
— Саймън!
Саймън разбра непроизнесения от брат му въпрос.
— Ти се славиш като голям тактик — каза той, като подбираше много внимателно думите си. — Само един лош тактик би изгубил войната, за да спечели една битка, която не ще му донесе нищо.
— Обясни.
Саймън се поколеба. Никога не бе чувал брат си да говори с такъв тон. И щеше да е щастлив, ако не го чуе никога повече.
— Ти дойде тук за земя и синове — каза той след известно мълчание. — Това е твоята война. Половината от нея вече е спечелена. Земята е твоя.
Доминик мълчеше.
— Ако участваш в тази битка по правилата на рийвърите — продължи Саймън, — няма какво да спечелиш, а ще загубиш много. Самите васали на Блакторн не ще поискат от теб да пожертваш всичко, включително тях, заради една безполезна битка. Мег знае това не по-зле от теб. Рийвърите вече също го знаят. — Той отклони поглед встрани. Изражението на Доминик подобно на гласа му, бе ужасяваща смесица от гняв и болка.
— Довърши — мрачно каза Доминик.
— По дяволите — измърмори Саймън. — Всичко е повече от ясно. Мег не очаква да платиш откупа.
Доминик обърна гръб на тримата души в салона толкова рязко, че наметалото му изплющя. Не искаше да съзрат онова, което навярно се виждаше съвсем ясно в очите му — спомените и думите на Мег, които се забиваха като кинжали в сърцето му.
Можеше да съм лъжкиня, измамница, крадла, престъпница…това е без значение за теб. Всяка утроба би ти свършила работа, щом я получаваш заедно с Блакторн.
Две ръце в железни ръкавици се свиха в юмруци.
Зле ли се държи Доминик с теб?
Да се държи зле със своята друидска съпруга? С единствената си надежда за законни наследници? Да не би съпругът ми да ти изглежда глупак? В края на краищата звънчетата, които нося, са почти като тези на най-добрия му сокол.
Стоеше напълно неподвижен, сякаш вкаменен.
Ти си болен. Позволи ми да те излекувам.
Има едно-единствено нещо, което може да ме излекува.
Тогава аз ти го давам.
Тръпка разтърси тялото му.
Доведете свещеник, защото ще умра.
Полагаше отчаяни усилия да запази способността си да се владее — способност, придобита на толкова висока цена. Съвсем доскоро беше напълно убеден, че няма болка, която да не е изпитал.
Но бе сбъркал.
Мег, никога не съм искал да те нараня така. Ти виждаше толкова ясно душата ми и въпреки това ми се отдаде тъй щедро.
Ако можеше да прозреш в душата ми сега…
Откъм двора се чу звук, наподобяващ тихо жужене — беше шепотът на стотици неестествено приглушени гласове, който се носеше като вятър над тълпата от хора.
— Продължават да прииждат, господарю — спокойно каза Гуин.
— Защо? — попита Доминик.
Дори старата друидка трепна при звука на гласа му.
— Да узнаят решението ви. Те са в беда, а вие сте им господар.
Без да каже и дума, без дори да се обърне назад, Доминик излезе от залата и се отправи към входа на крепостта. Когато се появи на прага на широкия портал с лъскавите си доспехи, които сияеха изпод тежкото наметало, в двора се възцари пълна тишина.
Преди обаче да успее да каже каквото и да било, по стълбите, куцукайки, изтича Хари. В ръцете му имаше малка кожена кесийка, в която дрънкаха монети.
— С Адела научихме какво е станало — каза той. — Откупът, който ви искат, е чудовищен.
Сетне подаде кесийката на Доминик. Но той бе толкова слисан, че не помръдна.
— Вземете я — настоя Хари. — Не е много, знам, но това е всичко, което имаме. Моля ви, господарю. Когато Адела беше болна, Мег й помогна.
Преди пазачът да се е обърнал, по стълбите се изкачи соколарят, понесъл в ръце дървена купа с няколко скъпоценни монети.
— Един боен жребец стъпка втория ми син, когато беше на четири годинки. Господарката коленичи в калта, за да облекчи предсмъртната му агония. Тогава самата тя нямаше и девет години.