— Разбира се — отговори Саймън, който всъщност беше чел само местата, които се отнасяха до него. — И колко беше събрал той?
Господин Хилсейвайс подаде на Саймън един прът, на единия край на който имаше парцал, напоен с бензин.
— Той тогава каза: „Имам само теб. Ти си цялата армия.“
— И тогава той каза, че можем да се приземим. — Професор Мерлин се беше върнал на палубата. Реймънд беше останал съвсем сам. Правеше през борда нещо, което не би трябвало да прави.
— Кой каза това? — попита Реймънд, като побърза да си закопчае копчалъка.
— Моят добър приятел, крал Еди.
— Твоят добър приятел!
— Очарователен човек. Имахме дълъг разговор. Той е голям почитател на цирка. Странно. Изглеждаше, че едва ли не ни е очаквал. Очарователен човек.
— Това онзи очарователен мъж ли е, който се кани да запуши с луните отворите на полюсите и да унищожи живота на Земята?
— Тинтири-минтири.
— И тарататам. Можеш ли да спретнеш някакво по-прилично представление, професоре? Повечето от атрибутите на цирка останаха на Сатурн.
— Представлението трябва да се състои. А къде са артистите ми, между другото?
— Мисля, че отидоха да се преоблекат. Всички имат доста смачкан вид. Може би това е голяма грешка.
— Те са воини по дух. Ако това ще бъде нашето последно представление, ще дадем всичко от себе си.
— Съвсем естествено. Само още нещо. Мога ли да те помоля за една услуга.
— Не е нужно да питаш. Ако е по силите ми, смятай я за изпълнена.
— Много ти благодаря — каза Реймънд и се отправи към рубката. — Просто исках да приземя сам кораба на Рай.
— Просто исках сам да се справя с всичко това — каза инспектор С’Мърт и изгледа накриво добре облечената жена, която стоеше пред него в оперативната стая над „Веселите градинари“.
Тя носеше втален, син вълнен костюм, бяла блуза, черни копринени чорапи и достатъчно високи токчета, за да накара минувачите да се обръщат. И наистина приличаше много на актрисата Хелън Мирен.
— Главен инспектор Джени Лестрейд. Но можете да се обръщате към мен с мадам.
— Мога ли да ви казвам „шефе“, мадам? — попита полицай Дерек.
— Разбира се, че можете, полицай. И така, инспекторе, какво ще ми разкажете?
Инспектор С’Мърт прехапа устна и оправи кичур коса, който беше паднал чак до брадата му. С кисела усмивка отиде до голямата карта на района, която беше закачена на стената до прозореца.
— Сложили сме бариери по пътищата тук, тук, тук и тук.
— Тук ли? — посочи главен инспектор Лестрейд.
— Тук — отговори С’Мърт. — И тук, и тук, и тук, и тук.
— И тук ли?
— И там.
— Ами тук?
— Тук също.
— А ей тука?
Инспектор С’Мърт се вгледа в картата.
— Това са „Веселите градинари“, където сме в момента.
— Просто проверявам. Както изглежда, блокирали сте всички пътища.
— Да — каза гордо инспекторът.
— Тогава да се надяваме, че той няма да мине напряко през нивите.
— Няма да го направи.
— О. — Главният инспектор извади кутия цигари от чантичката си, загледа се замислено в нея и после пак я прибра обратно.
— Да не би да сте отказали цигарите? — попита жлъчно С’Мърт.
— От днес. — Главният инспектор погледна към картата. — Имате ли конкретни основания да смятате, че убиецът все още е в района?
— Най-малко половин милион.
Полицай Дерек нервно се изкашля.
— Обяснете, моля — каза Лестрейд.
— Познавам този психар, мадам. Знам начина му на мислене. Той е някъде тук, наблизо и аз ще го заловя.
Главният инспектор пак посочи към картата.
— Какъв е този голям район тук, около който няма нито едно блокирано шосе?
— А, това ли? — усмихна се инспектор С’Мърт. — Просто птицеферма. Собственост е на виден член на местната търговска камара. Той е и градски съветник. Името му е Робърт Гъзо.
— Гъзо ли казахте?
— Да, но това не е много смешно.
— Чудя се дали не е…
— Всъщност, не е. Изобщо не е смешно.
— А на мен ми е смешно — каза полицай Дерек.
— Затваряй си устата, полицай.
— Не — каза главният инспектор, — чудя се дали не е оня същият Гъзо.
Полицай Дерек се захили и ръгна инспектора в ребрата.
— Всички гъзове си приличат, освен ако нямат татуировка, нали шефе.
— Затваряй си устата, полицай.
— Да, сър шефе.
— Като кой същия Гъзо, мадам?
— Имаше един доктор Робард Гъзо. Генетичен инженер, който работеше в министерството на земеделието. Беше блестящ учен. Но откачи и се опита да създаде нов сорт пилета чрез използване на човешки хормони. Дори се носеха слухове, че всъщност правел онази работа с птиците.