А, ето го и него.
Вратата на бараката за инструменти се отвори с трясък и Дик се появи на прага, влачейки след себе си жена на високи токчета, облечена като монахиня.
— Я! Завързана монахиня — прошепна сивчовец номер едно. — Падам си по такива работи.
Едно куче, облечено в тога, последва Дик. Едно много уморено куче.
Мнимата монахиня риташе и се съпротивляваше, но Дик продължаваше да я влачи с псувни и шамари.
— Какво правят те? — попита инспектор С’Мърт, който беше залегнал във високата трева, която Саймън не беше успял да окоси с Голямата Алън. — Нищо не мога да разбера.
— Гледате с бинокъла не оттам, откъдето трябва — каза главен инспектор Джени Лестрейд, съпроводена от хихикането на полицай Дерек.
— О, да, сега виждам наистина добре. Но кога ще действаме? Ни знак, ни звук от П. Р. Ъ. Ц. Кога възнамеряват да сгащят Гъзо?
Полицай Дерек зарита безпомощно на тревата и захапа кокалчетата на пръстите си.
— Възлюблени мои ближни — каза Дългият Боб, — събрали сме се тази нощ вие, братя, и ти, сестро, да приветстваме зората на новото начало. Да поднесем почитта си Нему и да Му принесем жертва — на Него, който ще ни избави от гибел, когато светлината се превърне в мрак и мракът изпълни цялата земя. Сега, както е казал пророкът, когато луните паднат от орбитите си и за нас настъпи Краят на времената, нека възхвалим Великия, нека го приветстваме, ако знаем какво е добро за нас. Да се свети името му. Да живее Сатан-Кокошката!
— Да живее Сатан-Кокошката! — съгласиха се останалите, а също и псето.
— Да живее Сатан-Кокошката! — каза то. — Хей, Дик, приятел, аз мога да говоря.
— А сега да изпеем химн номер три за края на света — продължи Дългият Боб, — който започва със „Старият Макдоналд имаше ферма“. Пропускате всички куплети за патици, крави, прасета, коне и чували за фураж. Във фа мажор. — Дългият Боб наду една свирка-камертон.
— Абсолютно ку-ку — каза Саймън, който лежеше скрит под лендроувъра на Дългия Боб.
— Прав си — съгласи се господин X. — Най-добър е куплетът за чувалите за фураж, който започва с думите: „Един голям куп тук, един голям куп там.“
— Имам план — прошепна Саймън. — Ако успея само да… — той млъкна.
— Да стигнеш до колибата за инструментите, нали така? — каза г-н Хилсейвайс.
— Благодаря — отвърна Саймън. — Точно така.
— Имате ли инструменти? — попита президентът на САЩ. — А оръжие?
— Не, господин президент, съжалявам. — Реймънд поведе държавните глави по коридора. — Добре, че ключът беше в ключалката — каза той, преди някой да попита. — Трябва да намерим професор Мерлин.
— Той има ли оръжие?
— Не, но има един огромен кораб, с който да избягаме.
— Изкъм да избягам с голям кораб — каза британският министър-председател.
— Така и ще направим — отвърна Реймънд. — Я да проверим тук. Стори ми се, че чух нещо.
— О-о-о-ох, о, Божичко, о, милостиви Боже! — Дисекто издаваше неубедителни стонове, които трябваше да изразяват болка. — О-о-о, имайте милост! Моля ви!
— Млъквай! — изрева кралят, без да пусне в действие маниашкия си смях. — Откъснахме ти главата. Не можеш да продължаваш да викаш „О-о-о-ох, Божичко“. Умри в агония като мъж, дяволите да те вземат.
— О, мамичко — каза Дисекто, — аз съм мъртъв.
— О, не, не си.
— О, да, съм.
— О, не, не си.
— О, да, той е — викнаха циркаджиите в хор.
— Я да млъквате вие там! Лакей, запали огъня в стола за печене на задници. Да видим кой ще иска да се опържи.
— Аз бих опитала, ако обичате — каза Феникс.
— Ха-ха-ха, хо-хо-хо — зарадва се кралят. — Готово, маце. Столът те очаква.
— Да, определено идва оттук — каза Реймънд и бутна вратата.
— Можеше първо да почукаш — каза сладураната, която висеше в кошница, провесена от тавана.
— Съжалявам — Реймънд се изчерви и затвори вратата.
— Изкъм и аз да погледна — каза британският министър-председател.
— По-добре недей. Я да проверим тук.
— На сега, опържи се! Ха да те видим!
— О-о-о-о-о-о! — извика Феникс в престорена агония. — О-о-о-ох, боли! Ох, не мога.
— Не е достатъчно нагорещен. — Едрият тлъст крал пипна стола с пръст. — Ох! Ох, боли! Ох, не мога!
— Да целуна ли болното пръстче? — попита д-р Бактерия.
— Определено са тук — каза Реймънд и отвори друга врата.
Дузина страховити огнестрелни оръжия се насочиха към него.
— Горе ръцете! — викна командващият офицер.
— Ето на — каза Реймънд, — нали ви казах, че са тук.
— Ние сме тук! — изрева Дългият Боб. — Ела при нас, о, Великолепни! Ела при нас, Ваше величество.