Вратата на големия птичарник изскърца и се отвори. Оттам блесна силна, ослепително бяла светлина. Тя обгръщаше като ореол нещо ужасно, което пристъпи напред. Беше по-високо от г-н Хилсейвайс и много по-мощно. Очевидно беше пораснало много в сравнение с предишната вечер. И докато пристъпваше важно през осветения с фенери двор, всички видяха колко ужасно е то.
— Да ме вземат мътните — каза сивчовец номер едно. — Това Голямата стъпка ли е, що ли?
Нещото наистина имаше големи крака. Бяха птичи крака, с нокти на велосираптор. (Велосираптори! Спилбърг сигурно си ги е измислил.) Когато пристъпваше, от земята се вдигаха облачета прах.
Краката бяха с добре оформени мускули, а черни пера прикриваха клатещата се отврат, която се размотаваше между тях. Големият гръден кош беше покрит със сребристочерна перушина, а раменете бяха широки и мускулести. Масивната глава завършваше с гребен от черни пера, с очи, от които можеше да ти прилошее, и с невероятно ужасна човка.
— Да живее Сатан-Кокошката! — Дългият Боб и неговите последователи паднаха на колене. Възползвайки се от възможността, Лайза се отскубна.
— Не мърдай! — Гласът, който излезе от ужасната човка, проехтя из фермата.
Инспектор С’Мърт не можа да се устиска и се подмокри за голяма радост на полицая Дерек.
— Не мърдай!
Краката на Лайза се подкосиха и тя се строполи на земята.
— Доведете ми жертвата — каза Сатан-Кокошката.
— Я ми доведете тук оня с черните кожени дрехи — изръмжа крал Еди и войниците побързаха да се подчинят.
Един от тях фрасна Реймънд по главата и той падна в тлъстите крака на краля.
— Много хубав костюм имаш — изграчи Негово величество. — Подарих същия на сина ми Уилфред за рождения му ден. Е, естествено на неговата яка има кралски монограм. — Кралят погледна надолу. — Ама твоят също има такъв монограм.
— Синът ви караше ли мотор „Харли Дейвидсън“? — попита Реймънд.
— Изкъм „Харли Дейвидсън“ — каза британският премиер.
— Тишина! Къде е синът ми Уилфред?
Реймънд се изправи на крака и възприе маниерите на Саймън.
— Взел съм го за заложник. Засега е в безопасност, но ако не се върна скоро с професора, с неговия цирк и с всичките държавни глави, не мога да гарантирам какво ще направи с него откаченият ми брат, който си пада по сатъри и оченца, разрязани с ножчета за бръснене.
— О, Господи! О, милостиви Боже! — извика кралят.
— Така че сега си тръгваме — усмихна се Реймънд. — Ако обичаш, кажи на войниците си да хвърлят оръжието.
— О, Боже! — извика пак кралят. — Не знам какво да правя.
— Решително Ви препоръчвам варианта с хвърлянето на оръжието — каза професор Мерлин. — Естествено, говоря като безпристрастен наблюдател.
— Да, да, хвърлете оръжието.
Войниците го хвърлиха.
— Хайде да тръгваме — каза Реймънд.
— Татко! — извика един префърцунен млад мъж в прогизнала моряшка куртка, който се втурна през вратата. — Това лошо момче ми открадна костюма и мотора.
— Вдигнете си оръжието — извика кралят — и открийте безразборна стрелба. Но гледайте да не ме уцелите.
— Трябва да открием огън — каза инспектор С’Мърт. — Къде е П. Р. Ъ. Ц.?
— Не, моля ви. — Полицай Дерек вдигна умолително ръце. — Имайте милост, не повтаряйте повече това име.
— Да го застреляме ли? — попита сивчовец номер три.
Мъжете в сиво бяха въоръжени с много опасни железа. Всички бяха производство на фабриката за огнестрелно оръжие АКМЕ, Рай.
— На мен не ми плащат да стрелям по такова нещо — каза сивчовец номер две.
— Я гледай — каза сивчовец номер едно, който гледаше през бинокъла за нощно виждане, — какви са онези идиоти, които пълзят в другия край на двора?
— Доведете ми я! — изрева Сатан-Кокошката с гръмовен глас. Никак не си поплюваше. — Дайте ми я да я изям! Веднага ми я доведете!
— Застреляйте ги! — извика кралят и войниците заредиха оръжията си.
— Съжалявам — каза Реймънд на професора. — Май че оплесках цялата работа.
— Застреляйте ги веднага!
Войниците сложиха пръсти на спусъците. В този миг нещо изсвири от небето, удари двореца и експлодира със страхотен трясък.
— Това са гадните копелета от Сатурн! — Кралят, който се беше изтъркулил на пода, се изправи на крака. — Не им е времето да пристигат сега. Военновъздушните ми сили са още в отпуск. Не са се върнали.
Нова експлозия разтърси двореца.
— Време е да се направи нещо знаменателно — каза професор Мерлин. — Готов ли си, Реймънд?
— Готов за какво?
Професорът протегна своя удължаващ се пръст. Той премина през залата и мушна в окото най-близкия от войниците. Взе пушката от ръцете му и я хвърли на Реймънд.