И се вряза в борда на „Саламандър“.
Последва страхотна експлозия.
Реймънд спря рязко мотора.
— О, не! — извика той.
Професорът изправи жребеца си на задните крака.
— Корабът ми!
Войниците се изправиха сред облаци дим и бъркотия и вдигнаха оръжията си.
— Огън! — извика командващият офицер.
Войниците вдигнаха пушките.
И тогава…
И тогава какво?
И тогава през зейналата огромна дупка в корпуса на парахода изскочиха привържениците на „Милуол“ — двеста рицари с ръчно изработени оръжия и в много кофти настроение.
И рицарите видяха войниците.
И войниците видяха рицарите.
А войниците бяха облечени в червено и бяло.
Цветовете на „Манчестър Юнайтед“!
Хората от П. Р. Ъ. Ц. стреляха срещу мъжете и жената от З. В. Я. Р. Мъжете и жената от З. В. Я. Р. пък стреляха срещу хората от П. Р. Ъ. Ц. Сивчовците стреляха по хората от П. Р. Ъ. Ц. и по мъжете и жената от З. В. Я. Р. Тогава хората от П. Р. Ъ. Ц. и мъжете и жената от З. В. Я. Р. престанаха да се стрелят помежду си и откриха огън по сивчовците.
Жалко, че никой от тях не стреляше срещу Сатан-Кокошката, защото той се канеше да направи с Лайза нещо, което не е за разправяне.
— Готови! — изкомандва г-н Хилсейвайс факлоносците. — Ще се случи всеки момент.
И то се случи.
Когато ужасните нокти на Сатан-Кокошката се сключиха над главата на Лайза, изведнъж се чу страхотен трясък от счупено дърво и рев на мотор.
Мощната косачка изскочи от бараката, повличайки вкопчилия се в нея Саймън. Големите й яки колела от състезателна кола от 50-те години се затъркаляха по двора, разпръсквайки това, което беше останало от пилетата, а огромните, остри като бръснач ножове за рязане на трева затракаха все по-бързо.
Те направиха на парчета прътите, като че ли бяха от тръстика, разхвърляйки навсякъде стърготини, перушина и пилешки дреболии. Саймън продължи нататък.
— Какво е това? — Чудовището блъсна настрана коленичилата жертва и сви нокти. Лайза скочи на крака и побягна.
Химическото вещество в главата на Саймън нареди: „Утрепи го, приятелче!“
— Сега ще си получиш заслуженото — извика Саймън, когато Голямата Алън набра скорост.
— Факлоносци, напред! — нададе боен вик застаналият при портата господин Х. Селяните се втурнаха напред.
— Назад! — От очите на Сатан-Кокошката изскочи адски огън, а от човката му излезе дим с миризма на сяра.
Онези от пилетата, който бяха оцелели, изведнъж закрещяха:
— Не-не-не! — и се хвърлиха към лицето на Саймън.
Помощникът на градинаря и божи воин наведе глава и
Голямата Алън се устреми към Сатан-Кокошката. Но той не отстъпваше.
— Безбожнико! — извика той. Саймън натисна газта до край.
Голямата Алън захапа краката на Сатан-Кокошката. Косачката ги сдъвка. Накълца ги. Ужас! Чудовището пищеше и риташе. Всичко наоколо плувна в кръв. Голямата машина продължи да го разкъсва. Впи се в него и го разръфа. Кръв. Гной. Гнъс.
Но така му се падаше.
И тогава дойдоха селяните.
— Върни се, откъдето си дошъл. — Г-н Хилсейвайс държеше в ръка запалена факла. — Гори в пъкъла, където ти е мястото.
Селяните също хвърлиха факлите си. Съществото пламна и започна да гори със син пламък. Все още продължаваше да крещи и да рита. Пламъците докоснаха Голямата Алън. Заувиваха се около резервоара с горивото.
— Бягайте! — извика Хилсейвайс. — Спасявайте се! Чел съм какво ще стане.
Селяните побегнаха.
И тогава мъжете от П. Р. Ъ. Ц. и жената и мъжете от З. В. Я. Р., както и сивчовците на хълма, които бяха спрели да стрелят, за да не усложняват нещата, забиха глави в земята, очаквайки да се случи неизбежното.
Експлозията беше страхотна.
— Всички обратно на кораба! — извика Реймънд, след като на пристанището станаха още няколко експлозии. — Хайде, качвайте се на борда.
Привържениците на „Милуол“ разплакваха майката на войниците. И кой можеше да ги обвини? Много им се беше насъбрало. Трябваше да изпуснат малко пара.
— Хайде! — извика им Реймънд. — Води се война. Връщайте се на кораба и да си вървим вкъщи.
— А бе, това не е ли Арни? — попита един скинхед на име Вини, който риташе в лицето паднал войник.
— Ар-ни! Ар-ни! Арни! Арррррррни! Арррррррни!
— Хайде! Да си вървим!
Горе в небесата султанът на Уран се двоумеше.
— Стрелят по нас — каза раболепният лакей. — Това доказва, че самолетите имат превъзходство над корабите.
— Писна ми от теб — каза султанът, хвана лакея за гащите и го хвърли през борда.
— Аааааааааааааааааааааагх! — извика лакеят. И вие бихте направили същото на негово място.