— На добър час, досаднико. — Султанът завъртя кормилото на кораба и пое курс към дома.
Една летяща чиния от Сатурн изстреля по него ракетен залп.
Чу се: „Бум!“
И от султана на Уран не остана и следа.
— Хайде да си вървим! Не се шегувам.
Воините от „Милуол“, като видяха, че в пристанището навлиза доста голям контингент от червено-бели с бронирани коли, бронетранспортьори и т.н., направиха стратегическо отстъпление на палубата на „Саламандър“, откъдето започнаха да крещят мръсотии и да показват среден пръст на настъпващите войски.
— Корабът дали ще може да полети? — попита Реймънд.
— Разбира се, момчето ми. Аз ли да карам?
— Ти майтапиш ли се, професоре?
— Изкъм аз да съм кормчията — каза британският премиер.
Реймънд се обърна и направи това, което поколения млади британци винаги са искали да направят — заби едно круше в брадата на министър-председателя.
— А сега да тръгваме.
— А какво ще правим със самолетите горе и с космическите кораби?
В това време ракетните батареи на земята откриха огън към небето. Оцелелите самолети и космически кораби отпратиха надалеч, отлагайки сражението за друг път.
— Курс към северния полюс — каза професор Мерлин. — Хайде, братче, натисни кормилото!
Стрелбата във фермата на Дългия Боб бе престанала. Мургавите мъже с черното бяло на очите обискираха терористите от З. В. Я. Р., които стояха с вдигнати ръце и с лице към стената. Ентусиазмът им за съпротива изглежда се беше изпарил.
— Всички сте арестувани — каза инспектор С’Мърт. — Срещу вас има купища обвинения, които не мога да изброя. А ти къде си тръгнал, Саймън?
Саймън, който беше прихванал Лайза през кръста, тихичко се измъкваше.
— Да бе, и аз се чудя.
— Отива да заведе приятелката си вкъщи — каза главен инспектор Джени Лестрейд.
— Но той е арестуван — опъна се С’Мърт. — Той е сериен убиец.
— Жената, която се предполага, че съм убил, стои там с вързани ръце — каза Саймън. — Мисля, че всеки момент може да се върне и Реймънд. А ти ми открадна парите, мошеник такъв.
Инспектор С’Мърт се засмя:
— Откраднал съм ти парите?
— Да, така беше, сър — каза полицай Дерек. — Съвестта ми не може да се примири с кражбата на парите му. Той го направи, мадам шефе. Открадна печалбата на Саймън. Около половин милион. Скрити са в неговата барака.
Главен инспектор Лестрейд се усмихна със загадъчната усмивка на актрисата Хелън Мирен.
— Изпратена съм тук не само да командвам отряда за бързо реагиране, но и да разследвам обвиненията в корупция, повдигнати срещу вас, инспекторе. Мисля, че бихме могли да кажем, че вие сте арестуван.
— Мисля, че бихме могли да кажем, че успяхме. — Реймънд седеше начело на масата в големия салон. Корабът се движеше на автопилот или нещо подобно. Цирковата трупа, която бе насядала около трапезата, вдигна чаши. Тук бяха и държавните глави от вътрешната Земя, които също вдигнаха наздравица. Всички бяха тук с изключение на един, който лежеше в безсъзнание на пода в рубката.
Имаше и един завързан крал в трюма, заобиколен от двеста пазачи.
— Ти победи — каза професор Мерлин. — Сега всички от вътрешната Земя ще научат истината за онези, които живеят отгоре. Кралят е наш заложник, холограмите са унищожени и държавните глави се връщат на власт с новите знания, с които вече разполагат. Мисля, че жителите на Рай могат да бъдат убедени да променят държанието си. Освен това на Земята има много повече ядрени ракети, отколкото на Рай. Ако ги заплашим, че ще им изпратим няколко през отворите на полюсите, това може да се окаже един доста сериозен довод в полза на предложението ни да се вслушат в думите ни, в случай че не са склонни да отстъпят.
— Стига войни — каза Реймънд, — нека да живеем в мир. За трайния мир! — той вдигна чашата си. — За мира!
— По-добре вдигни тост за смъртта. Скоро сред вас ще има много, много мъртъвци — чу се глас свише.
Реймънд не беше обърнал особено внимание на силната миризма на риба, която се усещаше в големия салон. Вероятно се канеха да им поднесат рибена чорба.
Очите на всички се насочиха нагоре.
От големия свод на тавана висеше Абдула, летящата морска звезда от Уран.
— Добре, че ви спипах накуп — каза той. — Мога да ви грабна всичките наведнъж.
Отблъскващата средна част на тялото му ужасно се изду и от нея излезе нещо невидимо, но много здраво. Прозрачният купол обгърна всички долу.
— А сега — каза той — ще изтегля въздуха и ще пукнете до един.
— Не! Не! Не! — се чу на различни езици.