И сблъсъкът стана. Макар и не така, както Реймънд очакваше.
Въпреки че когато минаваше покрай голямата тухлена стена, Реймънд я беше забелязал, той не беше обърнал никакво внимание (а и защо би трябвало да го прави) колко висок беше бордюрът. Както би ви казал всеки, посветил живота си на изучаването на бордюрите4, в подножието на хълмовете тези съоръжения по правило се правят по-високи. Защото обикновено съставляват стена на канавка, по която се оттичат водите при силни дъждове. Набиращата скорост сфера на Реймънд се беше насочила тъкмо към такъв висок бордюр.
Как само изтрещя, когато се удари в него!
— О-о-о-о-о-ох! — извика Реймънд, като продължаваше устремното си движение напред, само че сега летеше напред и нагоре. Размина се на инчове с високия бордюр и на сантиметри с горния ръб на голямата тухлена стена, а парчетата от разбитата сфера се разхвърчаха около него. Не можа обаче да избегне светещата циркова реклама. Заби се в нея със страхотна сила.
За утеха на картофените глави, които бяха пропуснали да видят демонстрацията на Доплеровия ефект, извършена от Реймънд, както и на онези, които не бяха заети с измъкването си от станалите на мекици катастрофирали автомобили и които не се опитваха да избегнат Отмъщението на съществата от сферите, грандиозната експлозия, която предизвика летящият дебил при преминаването си през сложната плетеница от електронни шашми в светещата реклама, сигурно дълго щеше да бъде тема на оживени разговори при събирания на барбекю в градината.
Реймънд се заби в рекламата подобно на бял, въртящ се свредел. Появи се от другата й страна, като продължаваше да се върти около оста си, но сега в някаква по-тъмна окраска. След него се стелеше пушек.
Нудистките скокове сред небесната шир предлагат редица екзотични преживявания, но Реймънд не можа да се наслади на нито едно от тях.
През цялото време, докато падаше от небесните висини, той крещеше неистово.
После се сгромоляса върху покрива на цирковата палатка.
Проби го и продължи да пада надолу към манежа.
Тук, за съжаление, ще оставим Реймънд да виси между покрива и арената, все едно някой е натиснал небесния бутон за пауза и е спрял падането му. Трябва да се съгласим, че обикновено не се постъпва така. Но точно в този момент се налага да се върнем на Земята, за да видим докъде я е докарал Саймън. Защо ли? Ами защото Саймън е на път да направи откритие. При това съвсем не маловажно. Откритието, което той ще направи, е направо значително. Отнася се до това какво ще стане с Реймънд, когато падне от покрива на цирка, и как това ще доведе до други събития, чиято кулминация ще е голямата услуга, която Реймънд ще направи на човечеството.
Като го спаси от унищожение.
И така нататък.
Саймън затръшна входната врата след себе си, спусна всички резета и закачи веригата. След това се тръшна на задника си, задъхан ама наистина страшно тежко.
Беше загазил и го знаеше. Не беше загазил по хубавия стар начин, когато му се налагаше да се спасява само от отмъщението на някой измамен съпруг. Опасността беше от съвсем друг характер. А най-лошото бе, че вината не беше негова.
Вината беше на Реймънд.
Според Саймън, ако Реймънд не беше се съгласил да отиде с Абдула, то Абдула вероятно щеше да отлети към някое друго село и щеше да си хване някой друг дебил. В такъв случай мъжете в сиво никога нямаше да дойдат в Бремфийлд и сега нямаше да го преследват, за да „разчистят“.
Вината определено си беше на Реймънд. А не негова.
— Реймънд, проклетнико — каза Саймън.
На колене и лакти пропълзя през хола в предната стая и стигна до прозореца. Повдигна леко крайчеца на завесата и надникна към улицата.
Нямаше мъж в сиво. Беше го изпреварил.
Саймън не си направи труда да въздъхне с облекчение. Нямаше спасение. Черният Джек знаеше къде живее. Беше съмнително, че ще предпочете да не споделя тази информация.
— Май че е време да отида на почивка — каза си Саймън. — В Нова Зеландия може би. Или на Огнена земя. — Той се отдръпна от прозореца и се втурна нагоре по стълбите.
След като човек веднъж си е наумил да замине на почивка, той трябва да вземе редица решения; а най-важното от тях е какво да сложи в куфара.
Разбира се, както за повечето други неща, и за това се иска талант. Какви дрехи да вземе, какъв лосион за тен да избере, малкия или големия харпун да помъкне, да кара с миналогодишните плавници или да се изръси за нови?
И, разбира се, да си отговори какви сексуални похвати са на мода сега в района, който смята да посети, и кои сексатрибути да стерилизира? Няма никакъв смисъл да се появиш с куфар, пълен с тежести за тестиси, удължители или разни гелове за забавяне на кулминацията, а след това да се окаже, че хитът на сезона са мърдащите мустачки, щипките за цици и светещите презервативи, които си оставил в хладилника у дома. Подобно нещо би развалило някоя почивка — да речем в Лурд, — която иначе би била доста сполучлива. С всеки се е случвало.
4
Д-р Херкюл Доувистън от университета в Харлеч е смятан за най-големия в света капацитет по бордюрите. Неговият епохален 23-томен труд „Бордюрът: Погледът на един деконструктивист върху неговата социално-политическа роля в убийството на Дж. Ф. Кенеди и в тъжното западане на оркестрите за серенади“ за жалост вече е излязъл от печат — Б.пр.