— Сто лири? — Саймън поглади брадичката си. — Хубава кръгла сумичка. Да, тогава значи сто лири. Но какво ще направя след това?
„После се отправи към будката за залагания и направи своя, днес вече легендарен, залог на четири коня.“
— Да! — Саймън подскочи и размаха юмруци към тавана. Целуна корицата на книгата и продължи да нарежда: — Да, да, да. — Хвърли се на леглото и зарита във въздуха. — Да! — продължи той. — Да, да!
Нямаше съмнение, че този път беше направил големия удар.
— Благодаря ти, Реймънд. — Саймън притисна книгата до гърдите си. — Ти направи това, нали? Успял си някак да ми изпратиш тази книга от бъдещето. Бъдещето, в което ти ставаш… как беше? — Той погледна заглавието. — „Спасителят на човечеството“. Великолепно. Изглежда, че всеки от нас ще направи удара си. Какво би могло да ни спре, а? Мъжете в сиво вече не се занимават с мен. Могат да вървят да разчистят землището. Аз пък ще поразтребя малко тук, имам предвид във финансов смисъл. А ти ще спасиш човечеството от каквото там трябва да се спасява. Великолепно. Направо страхотно. Да!
И тук, за щастие, трябва временно да оставим Саймън. Оставяме го да лежи в леглото, прегърнал книгата на Реймънд, да рита с крака във въздуха и да повтаря думата: Да!
Неприятна гледка. Рядко се случва да е приятно, като гледаш как някакъв безсърдечен, дебелокож, егоцентричен кучи син се интересува само от собственото си благополучие, без изобщо да го е грижа за нас останалите. А онова, което влошава нещата в този конкретен случай, е фактът, че въпросният копелдак е видял с очите си как неговият най-добър приятел е бил отведен в Космоса от една летяща морска звезда; разбрал е, че такива работи стават редовно и че екипи от мъже в сиво са наети да прикриват следите; открил е, че това е част от някаква демонична конспирация, съществуваща, за да прикрие междупланетна търговия с човешки същества, доставяни във вид на туршия, консервирани или пък затворени в сфери.
И като знае всички тези ужасни неща, какво прави този кучи син? Дали използва книгата от бъдещето като потенциално оръжие, за да помогне на човечеството да се спаси от извънземните, които тайно ловят земните жители?
На куково лято! Той се възползва от нея, за да забогатее!
Кучи син!
Но я чакайте малко. Все пак не сме ли прекалено строги със Саймън? В края на краищата, какво може да направи той? Държи в ръцете си книга, която предсказва бъдещето му. Едно бъдеще, което е вече предначертано и от което е невъзможно да избяга. Точно както Юда е бил призван по рождение да извърши пъкленото си дело, така и Саймън е жертва на предопределението. Той е безпомощен и всъщност не притежава свободна воля.
Може би.
Може би.
Ами какво да кажем за начина, по който избудалка мъжа в сиво с фалшивата медицинска бележка? Никой не би могъл да се измъкне по такъв начин, нали?
Обаче той успя.
Кучи син!
8
Големият салон на „Саламандър“ беше направо великолепен. Това беше една истинска обиколка на Франция във викторианско-морско-мавритански стил. Наподобяваше ни повече, ни по-малко големия харем на някой велик багдадски везир от приказките на Шехерезада.
Двадесет и три колони с ажурна украса, богато орнаментирани с рисунки върху емайл и инкрустации с лапис лазули, хризопаст и александрит, ентусиазирано подпираха пищно декорирания сводест таван. Боядисан в най-великолепния оттенък на розовото, той гъмжеше от разнообразни еротични сцени. По стените също имаше подобни фрески. Но всички демонстрираха най-изтънчен вкус. Това не беше циничната разголеност на евтината порнография. Не, това носеше отпечатъка на жизнерадостната, палава сексуалност от работите на Питър Фенди или Томас Роуландсън. Беше нещо като комична Кама Сутра.
От пода, покрит с чудесна преплетена мозайка, се издигаха прегради от северноамерикански кедър, сандалово и смокиново дърво.
Това беше едно твърде шикозно старо корито.
И то си имаше дълга история.
Когато Исамбард Шейх Бруней се заел да конструира злополучния „Велик източен владетел“, твърдото му намерение било да създаде един „плаващ дворец“ с невиждани дотогава размери. И наистина „Велик източен владетел“ бил най-големият плавателен съд, порил морските вълни след легендарния днес Ноев ковчег.
Господин Бруней бил човек с въображение. Гениален инженер, който оставил своя отпечатък върху викторианската епоха. „Велик източен владетел“ трябвало да бъде неговият триумф. Но се оказал неговият провал.
Исамбард Бруней починал разорен на петдесет и три години, няколко дни преди големият кораб да бъде спуснат на вода. Този момент се забавил с цели три месеца, защото заклещилият се в дока кораб упорито отказвал да се помръдне и да влезе в Темза. Лошият късмет съпровождал кораба от самото му създаване. Още при строежа един инженер и помощникът му били вградени живи в двойния корпус. При първия рейс един от огромните комини експлодирал и убил няколко души от екипажа. Следва дълъг списък от нещастия, съпровождали кораба в продължение на тридесет години, докато накрая старото корито било напълно разрушено през 1889 година. Неговото вътрешно оформление никога не било завършено, напълно и корабът причинил смъртта на много хора. Това бил кутсузлия кораб, едно тъжно наследство, което Исамбард оставил след себе си.