На по-малко от крачка от края на огромния свод, пълен със сив дим, се надигна буца пръст и се отърколи встрани. Лъскавото острие на лопатата на Реймънд се показа на повърхността.
Чу се стъргане и блъскане. После от дупката се измъкна една ръка, последвана от рамо и глава. Реймънд пое свежия въздух и се измъкна на безопасно място. Тялото му излезе от дупката със звук, подобен на този, който се чува при изхвърчането на тапа от бутилка шампанско. Нощният въздух се втурна в тунела и изпълни ужасния свод. Реймънд не губи много време.
След няколко минути той и Саймън лежаха един до друг с очи, вперени в откритото небе. Е, Реймънд бе вперил очи в откритото небе. Саймън още беше в безсъзнание.
— Пфу — каза Реймънд. — Пфу. — Той разтърси грубо Саймън за рамото. — Пфу, бе?
Саймън се размърда в унес.
— Пуснете ме, господин Хилсейвайс — изломоти той. — Не е това, което си мислите. Дори не познавам дъщеря ви.
— Дърт мошеник — каза Реймънд и му зашлеви няколко шамара, за да го свести.
— А-а-ах… Ооу… Ох. — Саймън се събуди. — Мисля, че ще повърна — извика той.
— Спасен си — уведоми го Реймънд. — Какво ще кажеш, а?
Саймън започна да драйфа, където завърне.
— Ама че благодарност — каза Реймънд.
И в този миг…
— Поздравления, землянино — чу се някакъв глас, който идваше отгоре. — Ти издържа изпитанието.
Реймънд погледна отново към небето и за свой ужас видя, че голяма част от него беше заета от нещо твърде обезпокоително. Нещо, подобно на огромна морска звезда. Тялото му беше издуто и набъбнало. По петте му чудовищни разклонения проблясваха малки разноцветни топчета. Пулсираща светлина струеше от неприятната средна част, съставена от увиснала плът и принадлежности за дъвчене. Ужасна смрад на риба, която би подложила на изпитание издръжливостта и на опитен рибар, изпълваше землището със зловонието си.
Това накара Саймън да се раздрайфа отново.
Реймънд запуши носа си с ръце и започна да прави дихателни упражнения за плитко дишане.
— Аз съм Абдула — обяви звездоподобното нещо. — Представлявам Божествения съвет на Космическия супернарод. Имам удоволствието да ти съобщя, че ти издържа успешно приемния тест за предприемчивост, специално подготвен от Негово величество султана на Уран.
— Целият се оплесках — каза Саймън, като придърпа ризата си. — Тази смрад. Този глас. Какво е всичко това?
— Астронавти — каза през шепа Реймънд. — От Уран.
— От Уран? Майната й на тая работа! — Саймън скочи на крака изненадващо чевръсто, като се има предвид окаяното му състояние, плю си на петите и духна от землището.
Реймънд наблюдаваше с тъга как приятелят му изчезва в мрака.
— Ама че благодарност — рече той за втори път тази вечер.
Летящата морска звезда Абдула разклати чудовищните си пипала.
— Хубави зъби има твоят приятел — каза той. — Ама няма много смелост.
— Какво?
— Не прилича на теб. — Отвратителната средна част на туловището запулсира. — Ти си героичен тип.
— Благодаря. — Реймънд се изправи с мъка на крака, като си наложи да се въздържа от ужасени крясъци.
— И така — каза Абдула, — след като вече си изкарал теста, можеш да заемеш мястото си в Голямата интерпарламентарна конвенция. Тя се провежда на Венера.
— На Венера?
— Да, на Венера. Е, какво ще кажеш?
Реймънд не беше съвсем сигурен какво трябва да каже. Всичко беше толкова… ами толкова неочаквано.
— Мога ли да размисля няколко минути? — попита той.
— Не — отвърна Абдула. — Не можеш.
— О! Ами тогава предполагам, че ще кажа „да“. Добре, съгласен съм.
— Браво на теб.
Непривлекателната средна част от тялото на Абдула заплашително се изду и от нея се показа едно твърде вулгарно пипало с розово смукало накрая. То се впи в главата на Реймънд и вкара в нея някакви химикали.
Реймънд усети туптене в ушите и метален вкус в устата. Кръстоса поглед, а сфинктерът му се сви. Изпадна в пълна забрава.
Когато се събуди, установи, че вече не е на землището. След като главата му започна да се прояснява и сетивата му възвърнаха чувствителността си, осъзна, че вече не е на родната си планета. Всичко тук изглеждаше наопаки, а небето беше мътнозелено. Беше и студено. Реймънд разтърка ръце. После се загледа в тях. Нямаше никакви дрехи. Беше абсолютно гол.
Опита се да стане, но си удари главата и отново седна. Пак беше попаднал в капан, но този път беше затворен в някаква куха сфера. В нея имаше малка седалка. А какво беше това?