— Ами, всички стражи имат почивен ден, Ваше Величество. Нали обявихте национален празник.
— Простак! Тъпанар! Веднага върни цирка! И вдигни сина ми!
— Слушам и се подчинявам.
— Точно така, това ти е проклетата професия. Хайде, мърдай!
— Хайде, мърдай, Джъмбо! — Професор Мерлин ръгна с шпората си провисналата кожа на слона.
— Я по-леко с шпорите. Бързам, доколкото ми позволяват силите.
— Божке драг, ама ти си можел да говориш!
— Разбира се, че мога. Просто преди това никога не съм искал.
— Това индийски акцент ли е?
— Аз съм индийски слон. Ти какво очакваш? На иврит ли да ти говоря?
— Не, аз… Както и да е. Ама защо чак сега, стари негоднико? Защо точно сега пожела да говориш?
— Просто си упражнявам правата — каза слонът с неубедителния си индийски акцент. — Наближава краят на света и всички зверове ще проговорят.
— Всички ли? — попита професорът.
— Да, всички — каза Джъмбо. — Лъвът и агнецът. Шимпанзето и пилетата. Особено пилетата.
— Ами рибите? — попита г-н Аквафагоцит, който се мъкнеше отзад.
— Не се дръж като дебил — отговори слонът. — Къде се е чуло и видяло риба да говори? Дрън-дрън ярина.
— Тичай след слона! — викна раболепният велможа.
— Кой, аз ли? — Самотният пазач в малката будка при портала на двореца поклати глава. Тя беше рибешка. На барбун. — Не мога да напускам будката.
— Тогава се обади на полицията.
— Няма смисъл. Всички са на пристанището и стрелят по големия кораб, който докара цирка. Гледай, дават го на живо по телевизията. — Той посочи към портативния телевизор. — Коментира Хъмфри Гогмагог.
— Оу, много го харесвам. Я усили звука.
— Да сложа ли чайника да си сварим чай?
— Ами… — каза велможата и се поглади по човката, — аз всъщност трябва да гоня цирка.
— Защо ще си правиш труда? Ето какво: позвъни на полицаите в пристанището и ги накарай да арестуват цирка, когато се опита да се върне на кораба.
— Мога ли да използвам телефона ти?
— Разбира се. Попитай за брат ми Чарли, той отговаря за мегафона.
— Много гот — отговори раболепният велможа. — Къде си държиш телефона?
— Там долу, при мръснишките списания.
— Там долу?
— Там долу.
— Там долу! Там долу! — Реймънд посочи там долу. — Това е професорът, яхнал слона. Всъщност, това са всички, яхнали слона.
— Тогава дръж се здраво, защото се спускаме.
Трак, трак, трак — чу се шум от перката на хеликоптер.
— Погледнете натам! — викна пилотът. — Корабът се спуска, за да прибере цирка. Открийте огън! Стреляйте по всичко и по всички!
— Погледнете нагоре! — Лейди Алострел посочи нагоре. — Идва „Саламандър“.
Циркаджиите радостно закрещяха и заръкомахаха.
Реймънд погледна в огледалото за задно виждане на кораба.
— Зад нас се приближават хеликоптери. Какво ще правим?
— Вземи кормилото, ако обичаш, Реймънд, и ни спусни надолу.
— Аз да взема кормилото? Просто така?
— Да, просто така. Побързай!
— Тогава сигурно имаш нещо предвид? — Реймънд хвана кормилото и пак видя, че Зефир е изчезнала. — Тази жена идва и си отива когато си поиска.
Фю-ю-ю! — профуча една ракета „въздух-въздух“. Тя прелетя над палубата, размина се на сантиметри с командната кабина и отпраши в далечината, където падна върху будката на пазача при портала на двореца. Направи я на пух и прах. Не е честно, но така се развиха нещата.
— Много е вълнуващо — каза Реймънд. — Въпреки че е доста страшничко, когато си въвлечен лично. — Той завъртя кормилото и корабът доста страшничко се спусна право надолу към пристанището.
Вътре в трюма беше големият, чисто нов камион от тържището, чиято ръчна спирачка Реймънд най-безотговорно беше забравил да дръпне. Камионът се изтърколи напред и се блъсна в предната напречна преграда на кораба (каквото и да означава това).
— Ето тук, долу! — ръкомахаха циркаджиите. Реймънд им махна в отговор. „Как се действа с това нещо? — запита се той. — На тази страна ли да завъртя, или на другата?“
Той завъртя руля по посокана часовниковата стрелка и това имаше много опасни последици.
Чисто новият голям камион се изтърколи обратно в трюма и удари задницата си в другата разделителна стена на морския съд (напречна преграда).
Трак, трак, трак — тракаха перките на хеликоптера.
Дан-дан-дан — се носеше откъм хеликоптерните оръдия.
— Скрийте се зад слона! — извика Аквафагоцит, когато снарядите започнаха да избухват по улицата.
— Виж го ти! Да се скрият зад слона! — Джъмбо размаха хобота си от възмущение. — Този неверник ме мисли за чувал с пясък. Никога не съм виждал такова нахалство.