— Ясно ли се… — Саймън спря. В стаята нахлу отвратителна миризма. Беше му позната. С нея нахлу и ужасен студ.
Саймън отпусна хватката и бавно се обърна натам, накъдето гледаше Драскачът.
Там, на входа, в полусянката, стоеше нещо. Нещо голямо. Ама наистина голямо. Голямо и широкоплещесто, покрито с пера. И дяволски смърдеше.
Това ужасно нещо вдигна окървавен птичи крак, чиито закривени нокти държаха голяма, лъскава и леко охлузена книга.
— Мисля, че търсите това? — каза то с тежък, мрачен, сатанококоши глас.
21
— Какво си им казал? — изуми се професорът.
— Ами, трябваше да им кажа нещо. — Реймънд се отпусна на мекия диван. — Те ще са голяма работа в сражение. Но засега не можем да си позволим да разрушат кораба. Трябва да им пратиш храна. И каквото там имаш за пиене. Пусни им го с въже или с нещо друго.
— Тратататам. — Старецът вдигна перуката си и избърса праха от главата си. — И така, на работа. Пътуваме с пълна пара към Рай. Сподели сега с мен твоя план.
— Моят план? — Реймънд въздъхна. — Да нямаш предвид плана ми как да попреча на жителите на. Рай да запушат отворите на Земята при полюсите?
— Кристално ясно, мое скъпо захарче. „Отнасящото се до такива философски концепции като истина, необходимост, възможност и случайност. А сега изложи ми подробно плана си, братко.“
— Нямам никакъв план — каза Реймънд. — Както много добре ти е известно. Не знам нищо за Рай и нямам ни най-малка представа как можем да попречим на зловещите им намерения.
— Това вече е много обезкуражаваща новина. — Професорът направи много обезкуражена физиономия. — Мислех, че можем просто да си сверим часовниците, както го направихме последния път.
— Този път смятам, че не можем. — Реймънд поклати глава, като не остави никакво съмнение за мнението си по този въпрос. — Предлагам всичките ти уникални артисти да се съберат около масата и тъй като ни заплашва още една голяма обща криза, да се опитаме да стъкмим някакъв план, както някога сте успели да стъкмите Зефир. — Споменавайки името й, Реймънд се натъжи, но за един мъж чувствата са си чувства, а дългът си е дълг. И прочие такива дивотии в стил „мачо“.
Професор Мерлин поглади брадичката си.
— В думите ти има мъдрост, но моите артисти са уморени.
— И аз съм уморен — каза Реймънд. — И съм с разбито сърце. Но съм готов да дам всичко от себе си. В Бремфийлд съм само водопроводчик. Чувал ли си някога светът да е бил спасяван от водопроводчик?
— Марио — каза професорът — и брат му Луиджи.
— Ще се направя, че не съм те чул.
— Съжалявам. — Професор Мерлин се изправи и коленете му изпукаха. — Добре. Тъй да бъде. Тук се слуша твойта воля. Да свикаме военен съвет. Ще пратя нещо за ядене на бунтарите долу и всички ще се съберем след половин час в големия салон. Как ти звучи това?
— Звучи ми добре — каза Реймънд. — Да започваме.
— Започвам да броя — каза режисьорът, — пет, четири, три, две, едно. Да започваме.
— Добър ден и здравейте! — Чакалоглавият в шикозния смокинг се ухили и показа два реда равни зъби. — Тук е Хъмфри Гогмагог. Предаваме на живо от Двореца на небесните удоволствия. За мен е голяма чест и привилегия да ви представя един човек, който няма нужда от представяне. Нашият любим владетел, човекът, когото боготворим и уважаваме, Негово Великолепие, Негово Сиятелство, самият рожденик. Нека чуем Великия херцог…
Пляс-пляс-пляс — чу се от машината за изкуствен смях и аплодисменти. Пляс-пляс-пляс плюс възторжени викове.
Онези жители на Фогърти, които не бяха прогонени от домовете си от развихрилия се над града ад, а гледаха на живо телевизионното предаване, станаха да изключат телевизора и да си направят чай.
— Не изключвайте! — викна Хъмфри. — Това е предаване от световно значение и засяга всички лично. Негово кралско височество…
— Благодаря ти, Хъмфри. — Голямото месесто лице запълни екрана. — Добри хора — усмихна се той, — говоря ви днес, на този специален празник по случай рождения ми ден, не за да ви благодаря за хилядите картички и послания с благопожелания към мен…
— Защото тлъстото копеле не е получило нито една — прошепна Хъмфри в ухото на оператора.
— …а защото с голямо съжаление трябва да обявя, че въвеждам извънредно положение в световен мащаб. Днес нашата столица беше вероломно нападната и подпалена. Сигурно сте видели всичко на телевизионните си екрани. Нашите храбри огнеборци не можаха да овладеят пожара…