— Как се казваш?
— Джак Ричър. Уволних се с чин майор. Последното ми назначение беше в Сто и десета специална част на Военната полиция. И мен ме съкратиха.
Чан бавно кимна веднъж и сякаш се успокои малко. Но не съвсем.
— Сигурен ли си, че не си дошъл по работа? — попита отново тя, но по-тихо.
— Напълно — отговори Ричър.
— С какво се занимаваш сега?
— С нищо.
— Какво означава това?
— Точно това, което казах. Пътувам. Местя се. Виждам разни неща. Ходя, където поискам.
— Непрекъснато?
— Така ми харесва.
— Къде живееш?
— Никъде. По света. Днес съм тук.
— Значи нямаш дом?
— Няма смисъл. Нямаше да си стоя в него.
— Идвал ли си преди в Мадърс Рест?
— Не, никога.
— Тогава защо дойде точно сега, ако не си по работа?
— Просто минавах оттук. И ми стана интересно, заради името.
Чан помълча малко, после изведнъж се усмихна с малко копнеж.
— Така е, нали? — каза тя. — Представям си филма. Последният кадър е близък план към разкривен кръст, забит в земята — просто две дъски, сковани една за друга, а името е прогорено с ръжена от лагерния огън. А зад кръста се вижда как керванът от фургоните на заселниците се отдалечава към хоризонта. И после започват надписите.
— Значи си представяш, че тук е починала някоя старица?
— Така го разтълкувах.
— Интересно — каза Ричър.
— А ти как го разтълкува?
— Не бях сигурен. Може да е била и по-млада жена, която е спряла тук, за да роди бебето си. Може да си е отдъхнала от раждането за един месец и да е продължила. А детето ѝ да е станало сенатор или нещо подобно.
— Интересно — каза Чан.
Ричър набоде един жълтък на вилицата си и се зае със закуската.
На десет метра от тях служителят зад щанда набра един номер на телефона, монтиран на стената, и каза:
— Тя се върна сама от гарата и отиде направо при онзи от снощи, а сега двамата си говорят. И мен ако питаш, са намислили нещо.
4
Закусвалнята постепенно опустя. Повечето клиенти явно се изсипваха призори. В земеделието очевидно не беше по-добре, отколкото в армията. Сервитьорката дойде при тях и Чан си поръча кафе и парче сладкиш, а Ричър довърши закуската си. После попита:
— И с какво се занимава един частен детектив като теб, ако не снима изневеряващи съпрузи по хотелите?
— Стремим се да предлагаме широк спектър от специализирани услуги — отговори Чан. — Корпоративни разследвания, както и мерки за сигурност в интернет, разбира се, в днешно време. И лична охрана. На място и в движение. Богатите стават все по-богати, бедните стават все по-бедни, а за охранителния бизнес това е добра новина. Занимаваме се и с охрана на сгради. Както и с консултации, проверки, оценка на риска и разследвания от общ характер.
— Какво те води тук?
— Провеждаме операция в района.
— Срещу какво?
— Не мога да ти кажа.
— Колко е голяма операцията?
— Разполагаме с един човек на място. Или поне така си мислех аз. Изпратиха ме като подкрепление за него.
— Кога?
— Пристигнах вчера. Работя към офиса в Сиатъл. Хванах вътрешен полет до последното възможно летище, а от там продължих с кола под наем. Беше кошмарно пътуване. Тези шосета нямат край.
— И твоят човек не беше тук.
— Не — отговори Чан. — Не беше.
— Смяташ, че е заминал за малко и ще се върне с влака?
— Надявам се, че е само това.
— А какво друго би могло да бъде? Тук вече не е Дивият запад.
— Така е. Сигурно всичко е наред. Той работи към офиса в Оклахома Сити. Напълно е възможно да му се е наложило да отскочи до там, за да се погрижи за нещо друго. Хванал е влака заради тези шосета. Следователно би трябвало и да се върне с влака. Няма друг начин. Той ми каза, че не разполага с кола.
— Опита ли се да му се обадиш?
Тя кимна.
— Намерих стационарен телефон в смесения магазин. Но никой не вдигна у тях, а мобилният му е изключен.
— Или е извън обхват. А в такъв случай няма как да е в Оклахома Сити.
— А щеше ли да отиде по-далече? На това място? Без кола?
— Ти ми кажи — отговори Ричър. — Случаят си е твой.
Чан не отговори. Сервитьорката отново се приближи до тяхната маса и Ричър реши да започне обяда от засада, като си поръча парче пай с праскови. И още кафе. Сервитьорката изглеждаше примирена със съдбата си. Политиката на заведението за доливане на кафе без доплащане беше подложена на сериозно изпитание.
— Той трябваше да ме информира — каза Чан.
— Кой? — попита Ричър. — Твоят човек, който не е тук?