На другия ден отлетях с първия самолет за Куба, а оттам — за Москва. Голосеев така и не повярва, че съм хвърлил в океана лентата, без да я извъртя. На сбогуване му оставих собствения си превод на една статия от някакво изтъркано списание. За да има над какво да поразмишлява кожодерът на живи кожи, когато съзерцава самотните албатроси над нощния враждебен океан с инфрачервената си камера.
Статията беше озаглавена така: „Тайнствените сили на луната.“
„Силите на притегляне между Земята и Луната са твърде значителни, тъй като и двете небесни тела притежават сравнително големи маси, а разстоянието между тях по космическите мащаби е незначително.
Като исполински магнит Луната привлича към себе си водите на Световния океан, при което на повърхността му се образува цяла водна планина. По много крайбрежия, и преди всичко в затворените заливи на северозападните щати на САЩ, приливната вълна достига 20 метра височина. На френското крайбрежие на полуостров Бретан разликата в нивата на прилива и отлива е толкова голяма, че гравитационните сили привеждат в действие голяма хидроелектроцентрала.
На лунното притегляне са подложени обаче не само океаните, но и континентите. Установено е, че под влияние на Луната те се издигат и се спускат в интервал от 23 сантиметра. Не е чудно, че подобни премествания могат да предизвикат катастрофални разрушения в онези места, където земната кора се намира под натиск.
Лунното въздействие се отразява дори и на въздушната обвивка на нашата планета. И в атмосферата съществуват своеобразни приливи и отливи. При пълнолуние и новолуние атмосферното налягане се понижава приблизително с три милибара в сравнение с другите лунни фази.
И още една закономерност. Макар отразената от Луната слънчева светлина да съставлява само стохилядна част от целия слънчев поток, устремен към Земята, тя повишава температурата на земната повърхност с 1/2000 от градуса.
Може да изглежда, че посочените стойности са нищожни, за да оказват каквото и да е влияние върху времето на планетата. Дали е бил прав историкът и природоизпитателят Плиний, живял през I век от н.е., когато е твърдял, че пълната луна повишава влажността на въздуха и предизвиква дъждове? Прави ли са тези, които твърдо вярват — а такива хора има много, — че с нарастването на лунните фази времето се оправя?
Дълго време метеоролозите въобще са избягвали да си задават подобни въпроси. Но ето че специална група американски учени е разучила подробно 16 хиляди сведения за времето в 1544 района на САЩ през последните петдесет години. Обръщали са внимание главно върху закономерностите при валежите. Оказало се, че най-често е валяло три или пет дена след новолуние и пълнолуние.
Публикуваните материали предизвикали всеобщо недоверие. Скоро обаче дошло потвърждение от австралийски учени: да, дъждовете предпочитат да валят след новолуние и пълнолуние.
Други изследователи, след като обработили данните от 269 метеорологични станции, веднага забелязали закономерност при възникването на тайфуни със сила на вятъра над 12 бала. Изводите обезкуражавали. Вероятността да възникнат подобни урагани при новолуние и пълнолуние е с 25 процента по-голяма, отколкото през останалите дни.
За съжаление причините за въздействието на древната Селена върху времето не са изяснени и досега. Най-разпространената хипотеза е следната: космическото пространство съвсем не е абсолютно празно. В него се движат огромно количество космически прах, остатъци от метеори и от загинали планети. Не е изключено част от това вещество да се улавя от Луната, а след това да се прехвърля на Земята — нали земното притегляне е по-силно от лунното. Когато попадат в горните слоеве на атмосферата и започват да се утаяват, миниатюрните космически частички стават зародиши, около които се кондензира влага, после те се събират в облаци и накрая вали дъжд.
Щом Луната е способна да оказва въздействие върху движението на океаните, на земната кора, върху атмосферното налягане и температурата, не оказва ли влияние и върху поведението на животните и хората?
Как да си обясним например следното явление. Отдавна е известно, че мекотелите отварят черупките си при прилив и ги затварят при отлив. На ден те филтруват около 65 литра вода и задържат около 72 милиона микроорганизми, които им служат за храна. Първоначално се е смятало, че движението на черупките зависи от разликата в налягането на водата при прилив и при отлив. Но направили такъв опит. Пренесли няколко миди на 1660 километра от крайбрежието и ги поставили в непроницаеми за светлината стъклени съдове, но осигурили същата температура и налягане на водата, каквито били в морето. После включили прибор, който да наблюдава движението на черупките.