В клисурата се промъкваше сумрак.
— Да натиснем педалите, възсядащи колесниците — каза Лерка. — Гледам те, Тимчик, съвсем си капнал. Това не ти е да фабрикуваш по калъп статийки. Но нищо, ей зад онзи завой трябва да преминем реката, после още едно изкачване — и сме до целта. Сутрин оттам да се любуваш на клисурата — нищо по-сладостно не можеш да си представиш.
— Всички сладости в света вече други са ги изблизали вместо нас — изръмжа Тимчик.
Стръмнината изкачихме към девет. Вече беше тъмно. Начупихме сухи съчки и запалихме огън. Докато Лерка приготвяше вечерята, ние с Тимчик опънахме тяхната палатка под огромната ела, а своята аз разположих на тридесетина метра по-нататък сред лещака.
Преди да се върна край огъня, все пак си сложих пуловера — в теснината подухвате доста студен вятър. Звездите бяха съвсем близко. Невидима, реката долу търкаляше камъни.
— Е, какво, братя по разум, да полеем с конячец завършека на нашето поклонение на светите места — забръщолеви както винаги с дрезгав глас Андрогин и вече отвинтваше капачката. — До дупката на извънземните ей колко остана — ръка да протегнеш, нали, съкровище? Ако ръката, разбира се, е около триста метра, че и отгоре, хи-хи.
— Напряко оттук разстоянието е три пъти по-малко. Ние сме на десния бряг, а козирката беше отляво. Щом съмне, ще те събудя, сънливецо, и сам ще видиш всичко — отвърна Лерка. Завидях на спокойствието й.
— Докато слънцето изгрее, росата ще ни разяде очите. Чувала ли си такова нещо, богиньо-филологиньо? Аз също не съм бос в пословиците, обожавам народната мъдрост. И ще постъпя мъдро, като си налея двойна доза от петте звездички. Имате ли възражения? Приема се единодушно. Зверски се уморих днес. Отвикнал съм да се движа със собствените си крака. Друго нещо си е колата!
Той обърна почти цяла чаша, почна припряно да дъвче месото, но и докато преживяше, не спря да бърбори. Думите излизаха изпод чудовищните му мустаци като пяна след бързоходен катер.
— Следващият път, дълбокоуважаеми мосю Таланов, заповядайте при нас със „Сребърния си песец“. Ще караме из планините и ще ловуваме витороги овни. По планини, по долини ходят шуба и кафтан6. Мъжът и жената, колкото и да се карат, накрая все под една черга лягат. Утре ще издялкам тази мъдрост върху скалата. С латински букви.
След около половин час, след третия тост (той пи за прекрасните дами), Тимчик бе направил главата. Макар и да не ни се вярваше, че е чак толкова пиян, та да пълзи до палатката и да нарежда: „Който сутрин е на четири, през деня на два, вечер на три…“
Преди да се вмъкне в палатката, той си обърна главата към нас и каза достатъчно ясно:
— Аз ще заспя, а вие тук се позабавлявайте… хм… с приказки. С полемики, тъй да се каже. Но внимавайте да не пропаднете в пропастта, че ще трябва и двамата да ви спасявам, съученичета…
Само след минута тишината се огласи от Тимчиковото блажено хъркане.
Дълго мълчахме. В огъня изгаряха и се разсипваха на пепел фантастични строежи. Добавих наръч съчки.
— Моля те, не му обръщай внимание. И не му се сърди — най-после проговори Лерка. — Той обича да приказва, да е център на вниманието.
Много неща обича той — потвърдих с леко ехидство.
— Преди всичко ме обича мене. До безумие. Както никой друг не ме е обичал. Никой и никога — натърти на последните думи тя.
— Никой и никога — съгласих се. — Освен това той е човек, който държи на думата си. Той ще изпълни обещанието си, каквото и да му струва това. Благоговея пред онези, които не нарушават обещанията си.
— Аз пък съжалявам тези, които, след като са приели обещанието, без причина изоставят дома си, института, приятелите от детинство и заслепени от ревност, изчезват за цели две години. Така че ни вест, ни кост от тях. А после изведнъж се връщат при любимото си дърво с надеждата, че не е отчупена ни една вейчица — каза Лерка и затвори очи.
— Такива мерзавци няма какво да ги жалиш. Срещнеш ли подобен субект, дори и да не е сам, а в компания на приятели, трябва да му зашлевиш шамар, да се вкопчиш в косите му, да го наругаеш по-соленичко и тозчас да избягаш с попътен камион. Някои епитети е полезно да се извикат вече от кабината на шофьора. Така че да ги чуят в целия окръг.