— Излезе, че вашето описание се оказа много точно. А как е дъхът му? Улучихте ли и този път? Аз съм извън обсега му.
— Ти си истинска щастливка. Ако успея да те поставя в близост до него, обонятелните ти нерви ще ме провъзгласят направо за пророк.
Внезапно Палермо престана да се смее. Гъстите вежди се свъсиха над святкащите му малки очички, докато мяташе бързи погледи от адвоката към секретарката му и обратно.
— Какво е това, дето си бърборите?
— Моята секретарка ми напомня, че следобед имам насрочена служебна среща и трябва да побързаме обратно.
— Хайде де, та работите ли и в неделя?
— Понякога.
— Та вие вадите толкова пара — и той отново огледа колата. — Защо ви е притрябвало да работите и в неделя?
— Аз изкарвам толкова много пари — обясни му изтежко Мейсън, — че ми се налага да работя и през неделите, за да изкарвам за данъци.
— Пази бо’! Вадите толкова много пари и пак ви не достига за данъците! За бо’ вие прекалявате, ама много прекалявате! Виж к’во, имам идея да направим двамата голяма пара. Исках да дойда при вас, господи, а ето че вие сте тук.
— Искахте да се срещнете с мен във връзка със земята?
— Разбира се, за земята, как си мислите? Накарвате вашия човек да започне дело срещу мене, ъ? После всички ставаме богати.
— Как? — попита Мейсън.
— Доказвате, че нямам право върху земята, ъ?
— Та вие и нямате такова право, Палермо.
— Не, не! Аз казвам да го направите, както аз ви казвам. Ще го нагласим. Ще помогна да докажете, че нямам право.
— Искате да кажете, че нарочно ще загубите делото?
— Точно така! — закима той енергично и очите му бляскаха хитро.
— Защо?
Интуитивно Палермо посегна още веднъж за ръката на адвоката, опитвайки се да го изтегли по-далеч от колата.
— Но как? — питаше Мейсън.
— Ние правим пара от овцете, от кожите за палтата на мадамите — отвърна Палермо и загърмя отново със смеха си. — Басираш се, че правим пара от овчи кожи, ъ?
Мейсън чакаше търпеливо.
Палермо принизи глас до такава степен, че дъхът му, пропит с чеснов аромат, обля здраво Мейсън, когато се наведе плътно над него.
— Искаш ли да знаеш нещо? Подписах на Милфийлд контракт да купи моята собственост за… е, за много пари.
— Но вие нямате никакви права върху тези осемдесет акра земя.
— Пфу! Придобих вече право. Не се безпокой за мене, Франк Палермо, той е хитър човек. Вие сте адвокатин, но аз самият знам закона доста добре, може би, ъ? Аз пет години стоя на тази земя и плащам данъци. След това всичко да не мога да правя нищо, не? Видях го това веднъж в съда. Моят брат прави същите работи. Аз идвам тук и реших да бъда хитър и умен като моя брат.
— Само че този път се оказахте прекалено хитър.
За миг в малките, поставени дълбоко в орбитите очи светна неприязън, след това държанието на Палермо стана отново крещящо приятелско.
— Виж, гос’ин Мейсън, знаеш ли к’во се случи? Завчера един човек дойде до моята колиба, пристигна в голяма кола като вашата. Той казва: „Палермо, колко нара той, Милфийлд, е готов да плати за твоята земя?“ А аз казвам: „Защо вие искате да знаете?“ Той казва: „Защото, може би, аз ти давам повече“. Аз казвам: „Добре, аз направих договор — една цена в контракта — но Милфийлд, той ми даде пара в банкноти и аз ги бутнах в джоба. Тая пара, за нея нищо не се казва в договора“.
— Казахте ли му колко пари получихте в брой?
— Ами да, казах му. То е хиляда долара, хиляда долара на банкноти. Но контрактът, той нищо не казва за хиляда долара в брой. После Милфийлд показва този договор тук наоколо, купува земята за написаната цена и нрави така, че всичко изглежда както трябва, ясно?
Мейсън кимна.
— Е добре, този човек, той казва: „Гледай, може би аз мога да ти изкарам пет хиляди долара за това парче“. Разбирате ли, пет хиляди долара! Бога ми, какъв късмет! Вече подписах моето име на контракта, но не мисия, че този контракт струва нещо.
— Защо да не струва?
— Няма свидетели.
— Но вие сте го подписал.
— Съвсем вярно, подписах моето име, но защо, по дяволите, да не го подпиша? Получих хиляда долара суха пара като подписах моето име, защо не?
— Тогава, доколкото разбирам, искате да заведа дело срещу вас, с което да се докаже, че нямате никакви права над тази земя?
Малките диви очички заблестяха от удоволствие, че играта им е разбрана.
— Точна това искам!
— И напускате ли земята?
Палермо закима енергично в знак на потвърждение.
— А сега какво да правим?
— За бо’! Кво шъ правим? Ето на, аз не мога да продавам на Милфийлд, защото нямам никакви права, виждате ли? Той няма да получи нищо обратно от хилядата долара, защото няма свидетели. Шъ се кълна в бога, чс никога не е плащал никакви хиляда долара. Цената, дето трябва да я плати, е на контракта и никакви свидетели. Така, вие шъ поемете притежанието, а аз няма да претендирам за него, значи не мога и да продавам. Продавате земята на този човек за пет хиляди долара. Взимате половината за вас и половината за мене. И двамата правим пара, не ли?