Палермо бе впил поглед в Мейсън, опитвайки се да прозре как ще реагира адвокатът на неговото предложение.
— Струва ми се, моята клиентка не ще прояви интерес към подобна сделка. Как бе името на този човек, който идва при вас?
— По дяволите! Не поиска да каже никакво име. Каза, името му щяло да се чуе по-късно. Но нали съм хитрец, когато не гледаше, записах номера на афтонобила му, голяма кола като ваш’та. Кола хубава, написах номера. Какво, по дяволите, ви е грижа какво ви казва някой за името си, щом като сте хванал номера на колата му, ъ?
— Това стана в петък?
— Петък, да.
— По кое време?
— Следобед.
— Кога по-точно?
— Не знам. Не нося часовник. Точно малко подир обяд. Виждате ли това дърво? Сянката му, когато човекът идва, е точно тук.
Палермо се отдалечи на около четиринадесет стъпки от големия американски вечно зелен дъб и изрови с пета в земята малка ямка.
— Точно тука — каза той, — сянката е точно тука. Мейсън огледа дървото и ъгъла на падането на слънчевите лъчи и кимна.
— И имате регистрационния номер на колата му?
— Сигурно, улових номера му. Взех молив и написах. Аз съм умен и хитър човек. Вие сте умен адвокатин, а аз съм хитър овчарин. Вие поемате собствеността на земята, продавате я бързо за пет хиляди и делим наполовина.
— И — попита Мейсън, хвърляйки бърз поглед към Дела — ще разделим ли също хилядата долара, които получихте в брой от Милфийлд?
— Какво? — дръпна се назад Палермо. — Какви, дявол да го вземе, ги дрънкате? Никога не съм получавал. Няма свидетели.
Мейсън се засмя.
Палермо мушна късите си дебели пръсти в малкото джобче на панталона и измъкна добре сгънато късче хартия. Върху него бяха надраскани разкривени цифри, характерни за почерка на неграмотен човек. Той прочете: 8Р3035.
Мейсън се усмихна и поклати глава.
— Не съм тук, за да оправям вашите собственически интереси и претенции, Палермо. Трябва да си наемете адвокат за това. Дойдох тук, за да ви попитам какво се случи в събота сутринта.
Малките, подозрително гледащи очи се присвиха още повече.
— Събота сутринта? Нищо! Отивам на яхтата да срещна Милфийлд, а той е умрял. Това е всичко.
— Откъде знаехте, че Милфийлд ще бъде на тази яхта?
— Защото аз знам, че е там.
— По какъв начин узнахте, че е там?
— Понеже той каза, че шъ е там.
— Телефонирахте на Милфийлд?
— Така е.
— Казахте ли му за човека, който ви е посетил?
— Да, казах.
— И какво ви отговори Милфийлд?
— Милфийлд, той каза да дойда на яхтата да го видя утре, целият развълнуван.
— Вижте какво, ако е трябвало да се срещнете с Милфийлд в събота сутринта, сигурно сте имали уговорена някаква работа?
Палермо махна с ръка като по нещо пропаднало.
— По дяволите! Можете ли да вземете пари от мъртъв човек? Знам го това. Написаното не струва. Адвокатът каза на брат ми всичко за тези неща.
— Но все пак имали сте нещо договорено, нещо, по което сте постигнали съгласие в разговора по телефона? Нещо, което щеше да се осъществи, ако Милфийлд бе жив?
— Няма свидетел — настояваше упорито на своето Палермо.
— Добре, пристигнахте на яхтата. Какво открихте?
— Окрих яхтата добре. Имах името от тази яхта, написано на парче хартия, ясно? Догребах до нея. Намерих яхтата. Значи, пристигнах там с лодка. Аз лично съм доста добър лодкар. Огледах бързо яхтата. Не видях никакъв начин да се стигне от нея до брега.
— Какво искате да кажете?
— Никаква лодка. Никаква моторничка. Ей така, само яхтата. Как вие ще стигнете от яхтата до брега, ъ? Добре, на мене си аз казвам: „Малката лодка е изчезнала. Това значи, че и хората от яхтата са заминали. То значи, Франк Палермо е блъскал пътя за нищо“. Мене ми стана мъчно. Започвам да викам, никой не отговаря. Е добре, тогава се качих на яхтата.
— А тя беше ли закотвена?
— Та яхтата е заседнала в тинята — разсмя се Палермо. — Тя не може да иде на никакво място, когато яхтата заседне в тинята.
— Но около нея имаше вода, нали?
— О, сигурно. Вода, но не колкото трябва.
— Вие бяхте със своя собствена лодка.
— Разбира се, в моята лодка. Ето я там лодката, сгъната. С тази лодка разкарвам ловци из езерото. Не мислете, че съм глупак да плащам за лодка, когато аз си имам лодка. По дяволите, аз, Франк Палермо, не съм шашав.