— Разбира се, ще зависи от съда. Полицията ще държи за предумишлено убийство. Това другото е само вероятност, разбираш ли? То…
Телефонът върху бюрото на адвоката зазвъня остро.
— По-добре се обади ти, Пол. Вероятно Френсис иска да ти предаде нещо.
Дрейк се обади, заслуша се внимателно за около две минути и накрая каза:
— Добре, кажи му да чака там при телефона до пет минути. — После постави телефонната слушалка върху вилката и се обърна към Мейсън.
— Моите хора са открили Дж. С. Ласинг, човека, който е наел двойната вила в мотела. Моето момче го е забелязало, когато е паркирал пред аптеката, от която се обажда. Счита, че може да получи от Ласинг писмени сведения.
— Какво е заявил той? — в гласа на Мейсън звучеше възбуда.
— Ласинг живее на 6842, Авеню Ла Бреа, Колтън. Да го проследим беше дребна работа, защото бе разместил две от числата на автомобилния си номер, когато го е регистрирал в мотела. Мнозина постъпват така, даже и в момента когато гледат числата. Могат да ги разместят и когато се опитват да си припомнят някой номер…
— Зная, зная — прекъсна го Мейсън.
— Искам да се спра на друго — наблегна Дрейк. — Дали това е станало случайно или не? Както и да е, но той потвърждава историята на Бърбанк. Твърди, че компанията се е състояла от четири души и допуска, че по-късно може да са дошли още двама. Не съобщава никакви имена.
— Та твоят човек може да вземе писмени доказания от него?
— Счита, че може. Казал на Ласинг да го чака вън в колата си. Все пак има нещо, което ме тревожи. Защо ми позвъни, преди да се е опитал да вземе сведенията от него? Ласинг между другото е споменал, че компанията се е разотишла веднага в събота следобед. Това не би съвпаднало с твоята теория за времето, нали Пери?
— Не. Явно Бърбанк не е напуснал мотела преди 16:00 или 17:00. Вземи веднага по телефона твоя човек и го накарай да научи повече по-този пункт от елемента време.
Дрейк набра телефонния номер на своята агенция и се разпореди:
— Позвъни на Ал, Френсис, и му кажи, че трябва да разбере повече относно времето, преди да се е опитал да вземе писмени показания от Ласинг. Да телефонира веднага, щом узнае това.
Дрейк остави телефона и се обърна към Мейсън. Едва бе отворил уста и телефонът иззвъня отново. Дела отговори на повикването.
— Да… да, мис Стрийт е на телефона… Момент само, почакайте така.
Тя покри с длан микрофона и се обърна към Мейсън.
— Карол Бърбанк. Намира се на Юниън Търминъл. Интересува се дали сте открил нещо ново.
Адвокатът направи нетърпелив жест.
— Кажи й, че очакваме важен телефонен разговор. Нека чака там. Да ти даде номер на телефон, където можем да я повикаме. Веднага след като освободим линията, искам да я попитам къде е баща й и за какво е посещавал в петък следобед Франк Палермо. Чакай, не й казвай това. Вземи само номера, на който ще я намерим, и освобождавай бързо линията.
Дела изпълни тези разпореждания и затвори телефона.
Всички зачакаха в напрегнато мълчание и след по-малко от минута отново се разнесе телефонен звън. Дела пое слушалката.
— Един момент, Френсис — и я подаде на Пол Дрейк.
— Ало — обади се той — да, Френсис… ах дявол! Гледай, не можеш ли да го прехвърлиш направо тук? Ще ми спестиш време… добре, дай го… Ох, ало, Ал… тъкмо това ми каза и Френсис… Какво точно се случи?
Известно време мина в тишина, а после Дрейк каза:
— Почакай малко, ще предам това. Дръж линията! — и се обърна към Мейсън.
— Ал казва, че е оставил Ласинг накъм в колата, докато ни телефонира. Нали ме чу, че му наредих да се навърта около телефона за около пет минути и той чакал там. Когато Френсис го повикала и му казала да разпита по-точно за времето, той излязъл, но Ласинг го нямало вече.
— Избягал? — изръмжа Мейсън.
— Не. Ченгетата го спипали.
— Сигурен ли е Ал в това?
— Да. Едно хлапе му разказало, че дошли някакви хора с кола, на която имало червен прожектор и шестоъгълна звезда отстрани. От нея изскочил един, отишъл направо при Ласинг и след кратък разговор измъкнал внезапно чифт белезници, вкопчил китките му и…
— Белезници!? — удиви се Мейсън.
— Ал предава, че така му казало хлапето.
— Нареди на Ал да изчезва оттам — бързо!
— Добре. Ал, връщай се в кантората, и то веднага! — разпореди Пол.
Мейсън започна да кръстосва кантората, като постепенно ускоряваше крачките си.
Не мога да си обясня как… — промълви Дрейк.
— Чакай! — гласът на Мейсън бе рязък. — Остави ме да помисля!
В продължение на две-три минути гой обхожда кантората и изведнъж се извъртя към Пол Дрейк.