— Като адвокат на тези две млади жени аз настоявам да бъдат изправени пред най-близкия и най-достъпен вам съдебен магистрат, и то незабавно!
— За беда, Мейсън — усмихна се сухо Траг, — днес е неделя. Боя се, че не ще намерите никакъв магистрат по-рано от понеделник сутринта, когато…
— Не се самозалъгвайте — прекъсна го Мейсън. — Съдията Роксман ми стори добрината да отиде в съда. Той седи там и ви очаква.
Траг изтласка бавно стола си назад и въздъхна уморено.
— Добре — предаде се той, — добре сте я уредил.
Мейсън подкани с ръка Дела и Карол.
— Искате да кажете, че можем да тръгваме? — запита Карол.
Траг не отговори нищо. Мейсън отиде до вратата и я задържа отворена пред себе си. Дела Стрийт се измъкна. Последва я и Карол. Когато Мейсън се готвеше да затвори зад себе си, Траг се обади:
— Тя ще бъде отново тук преди полунощ, Мейсън, и този път ще остане наистина.
Мейсън затвори вратата, без да даде никакъв признак, дали бе чул изреченото от лейтенант Траг.
XV
Седнала в кантората на Мейсън, Карол Бърбанк запита:
— Чух какво ви каза Траг, когато напускахме кабинета му. Колко време имам още на разположение?
— Не зная. Всичко зависи от това, дали баща ви е арестуван и какво е казал досега.
— Не допускам, че могат да уловят татко в капан, освен…
— Освен какво? — завита адвокатът, когато гласът й секна.
— Той може много лесно да бъде обвинен.
— Разкажете ми всичко, което не зная. Най-после започнахте да говорите истината.
— Страхувам се да ви я кажа.
— По дяволите, та аз съм ваш адвокат. Каквото и да ми кажете, си остава тайна.
— Ако ви кажа, боя се, че ще откажете да ни представлявате.
— Не ставайте глупава. Аз вече не мога да се откажа, защото забъркахме и Дела във всичко това. На всяка цена трябва да я измъкна от тази каша. Разкажете ми всичко от самото начало.
— Мистър Мейсън, всичко това ще ви прозвучи ужасно, но моля ви, не ме съдете, преди да завърша.
Мейсън отвърна само с жест на нетърпение.
— Всичко започва — подхвана Карол — от нещо, което се случи преди години и което преследва баща ми през целия му живот. Дафни Милфийлд знае всичко и го използува, за да принуди баща ми да застане зад гърба на съпруга й при този проект в Скийнър Хийлз.
— Изнудване? — обади се Мейсън.
— Не тъкмо в този смисъл, но… е, да, може да се нарече и така.
— Струва ми се, че ще трябва да го наричам така.
— Всичко бе извършено много хитро и ловко. Един ден Дафни позвъни на татко. Искала само да поднови старото приятелство. Тя, разбира се, щяла да пази тайната му. Можел да разчита на нейната абсолютна дискретност. След една-две седмици Фред Милфийлд посетил татко. Изложил му плановете си за Скийнър Хийлз, които се нуждаели от финансиране. Те значели толкова много за Дафни и него и той желаел така силно работата да тръгне.
— И какво стана?
— Разбира се, в предприятие от този тип не можете да осъществявате планове за сондиране, преди да сте поставили цялата земя под свой контрол. Фред Милфийлд знаел как да постъпи и бил уредил всичко с един човек, на име Ван Нийз, когото никога не бях срещала. Те двамата започнаха ла разпространяват версията, че се интересуват от каракулски овце, и започнаха да изкупуват цялата земя в този край. Нефтените полета се оказаха по-добри от това, което някой бе посмял да допусне. Под предлог, че пробива дълбок кладенец за вода, татко направи пробно сондиране и намериха напоени с петрол пластове, преди още да бяха напълно готови за експлоатационна работа.
— В такъв случай Милфийлд и Ван Нийз са богати?
— Те биха станали богати с времето и там е бедата. Съществува едно нещо, което татко не може да понася — то е да го мамят. Той откри, че Милфийлд го лъже най-користно.
— По какъв начин?
— Идеята се състоеше в това, най-напред да се изготвят само договори за изкупуване на земята от продавачите, а по-късно да се извърши и самото изкупуване. Предвиждаха се и изплащания на ръка, когато бе трудно сделката да се приключи само с подписване на контракти. Фред започна да мами татко по отношение на тези плащания. Бе платил например хиляда, а докладваше на татко, че е платил пет хиляди. Понеже тези суми се изплащаха неофициално без документ в случаите, когато продавачът трудно склоняваше да продаде земята си, то нямаше и начин те да бъдат проверявани.
— Как баща ви откри това?
— Стана подозрителен и в петък рано следобед посети Франк Палермо. Представи му се за конкурентен купувач. Избра Палермо, защото знаеше, че въпреки подписването на един договор от страна на хитрия селянин, той не би се поколебал да подпише и друг по-изгоден.