Выбрать главу

— И какво разкри баща ви?

— Че на Палермо са били броени само хиляда долара.

— А колко бе заявил Милфийлд?

— Четири хиляди.

— И какво стана по-нататък.

— Татко бе ядосан страшно. Опита се да се свърже с Милфийлд, но като не успя, нареди той да му телефонира в яхт-клуба, когато се прибере. Татко бе също ядосан и по повод на този инцидент с камиона. Милфийлд пренасяше каракулски овце с камиони, зарегистрирани на татково име. За изглаждане на инцидента Милфийлд не бе сторил нищо и баща Ми нареди на своите адвокати да приключат с работата, независимо колко струва то. Опасяваше се, че някой досетлив адвокат би постъпил като вас. Да проследи номера на камиона, да разбере какво се върши под прикритие и да започне вдигане до небесата на цените за тези земи, където сделките още не бяха приключени.

— Нека се върнем към Милфийлд и баща ви. Какво стана по-нататък?

— Милфийлд се свърза с татко по телефона по-късно следобеда в петък. Татко му съобщил какво точно е разкрил. Виждате, татко би могъл да сложи край на всякакъв контакт на Милфийлд с работата, ако можеше да докаже измама и присвояване на пари, и поради това Милфийлд изпадна в паника.

— Какво отговори той?

— Че може да доведе Палермо на яхтата и той да признае, че е лъгал. Разбира се, е това не можа да заблуди татко. Той знаеше много добре, че срещу доволно голям подкуп Палермо ще свидетелствува за всичко, каквото поискат от него.

— И Милфийлд дойде на яхтата?

— Да, едва късно следобед.

— И какво се е случило?

— Милфийлд се опитал да вилнее, като претендирал, че е обвинен неправдиво, заплашвал и посегнал да удари татко. Тогава баща ми му нанесъл тежък удар е юмрук и Милфийлд паднал в безсъзнание. Татко се качил на палубата, откъснал лодката на госта си, за да няма с какво да избяга на брега, качил се на бордовата моторница и пристигнал на брега. Възнамеряваше да съобщи па полицията, за да арестуват Милфийлд.

— А защо не са го арестували?

— Най-напред се свърза с мен по телефона. Убедих татко да не уведомяваме полицията, докато не разберем в какво състояние се намира Милфийлд. Грабнах колата и пристигнах в яхт-клуба. Бордовата лодка бе там. Качих се и отидох на яхтата.

— И какво открихте?

— Милфийлд лежеше мъртъв на пода. Видимо бе ударил главата си о прага, когато е паднал вследствие удара на татко.

— Защо не се обадихте в полицията?

— Не можех да го сторя поради тази случка от миналото на татко.

— Каква е тя?

— Преди доста години татко е станал участник в едно сбиване в Ню Орлеан. Човекът, когото ударил тогава, при падането блъснал главата си в една желязна ограда и умрял. Нямало никакви свидетели и татко се измъкнал от този случай невредим. Ако сега полицията открие този инцидент от миналото му, не приемат, че и двата случая са умишлени убийства, извършени под прикритието на самоотбрана.

Мейсън започна да кръстосва кантората припряно.

— Останалото го знаете — продължи Карол. — Върнах се я казах на татко, че Милфийлд е мъртъв. Той една не се самоуби тази нощ. После аз измислих онази схема за неговото алиби. Знаех, че Ласинг и неговата компания са на мотела Прибой и слънце. Бе се обаждал по телефона на два пъти, в петък късно през нощта и в събота сутринта, за да се свърже с татко. Накарах Джъдсън Белтин да ме отведе с кола до мотела, но Ласинг си бе заминал.

— И какво направихте?

— Белтин предплати вилата за още един ден, като се представи за един от компанията на Ласинг.

— А после вие подредихте декора на сцената?

— Да.

— Къде беше баща ви през това време?

— Стоеше прикрит в ресторанта, където го намерихме.

— Как узна полицията, че той е там?

— В определен час, уговорен много грижливо помежду ни, Белтин позвъни в полицията и анонимно им придаде съобщението. Исках полицията да открие татко там, после да се присъединим и ние и в подходящия психологически момент баща ми да извади ключа от джоба си и… впрочем вие знаете как стана всичко.

— Направихте го така, че почти убеждаваше — обади се Мейсън.

— Знам.

— Опитахте ли се да обработвате Ласинг?

— Да, к тук направих голямата грешка. Позвъних му и го замолих като услуга в моя чест да отказва да отговаря на въпроси относно хората, които са били с него; да претендира, че са били все големци и, ако някой го запита, дали и баща ми е бил там, да не лъже, а просто да отказва да отговаря, и то в такъв маниер, та да изглежда, че татко и някакви важни птици са били там, но той просто е задължен да не дава тази информация.