— Вие сте вдовицата на Фред Милфийлд, починалия? — попита областният прокурор с онази задълбочена симпатия, която прокурорите винаги засвидетелствуват на вдовиците при случаите на убийства.
— Да — отговори тя, като гласът й едва се чуваше.
— Мисис Милфийлд, познавате ли се с Роджър Бърбанк, един от подсъдимите по настоящото дело?
— Да.
— От колко време го познавате?
— От десет години.
— Известно ли ви е, дали Роджър Бърбанк е поканил вашия съпруг за среща на някое определено място в деня, когато е намерил смъртта си?
— Да, мистър Бърбанк телефонира.
— Кога?
— Около 11:30 същия предиобед.
— Кой отговори на това повикване?
— Аз.
— Разпознахте ли гласа на Роджър Бърбанк?
— Познах го.
— Глас, който познавате от около десет години?
— Да.
— И какво каза мистър Бърбанк?
— Когато узна, че Фред не е в къщи, той ми заяви, че трябва да влезе във връзка с него на всяка цена, че Фред обезателно трябва да отиде на яхтата му за съвещание в 17:00 следобед. Съобщи, че яхтата ще бъде на обичайното място, че това, заради което иска да се срещне с Фред, е въпрос от най-голямо значение.
— И сте сигурна, че този, с когото говорихте, бе Роджър Бърбанк?
— Да.
— Предадохте ли това известие на съпруга си?
— Предадох го.
— Кога?
— Около двадесет минути след като получих съобщението.
— Как успяхте?
— Мъжът ми се обади по телефона, за да ме предупреди, че няма да се върне за вечеря, а може да закъснее и до след полунощ.
— И му предадохте искането на Роджър Бърбанк?
— Да.
— Какво отговори съпругът ви на това, ако изобщо е каза нещо?
— Каза ми, че вече е говорил по телефона с мистър Бър…
— Възразявам — намеси се Мейсън — на основание, че това е некомпетентно, не по същество и не е част от материята и следователно нещо, което не може да се провери.
— Добре издържано възражение! — определи съдията Нюарк.
— Можете да проведете кръстосан разпит — обяви Хамилтън Бъргър.
Джексън вече се бе навел и шепнеше на шефа си:
— Тази работа с „познанството от десет години“ е капан. Прокурорът се надява, че ще се вмъкнете в него и така ще отворите вратата, за да изнесе пред съда другия, стария случай за предишното убийство.
Мейсън кимна и се обърна към свидетелката.
— Казахте, че познавате Роджър Бърбанк от десет години, мисис Милфийлд?
— Да — отговори тя с глас, който едва ли бе нещо повече от шепот.
— Познавахте ли го добре?
— Твърде добре.
— През цялото това време той все в Лос Анжелос ли беше?
— Не.
— Къде беше, когато най-напред се запознахте с него?
— В Ню Орлеан. По това време аз се увличах по яхти, а мистър Бърбанк бе голям почитател на този спорт. На тази база се запознахме. Всъщност когато се срещнахме за първи път, аз гребях в скиф към една яхта и мистър Бърбанк с друга лодка започна състезание с мен.
— Познавахте го от по-дълго време, отколкото съпруга си?
— Да.
— А след това му телефонирахте?
— Телефонирах му, да.
— Припомнихте му старото познанство?
— Да.
Израз на триумфално самодоволство започна да се появява върху лицето на областния прокурор.
— Какво по-специално му казахте, мисис Милфийлд?
Свидетелката отправи скритом поглед към прокурора и като получи в отговор утвърдително кимване, произнесе много бързо:
— Преди всичко се погрижих да го уверя, че не ще споменавам нищо относно неприятностите, в които бе затънал в Ню Орлеан, където бе убил човек с удар на юмрука си.
Съдията се поначумери.
Без да изменя гласа си ни най-малко, Мейсън запита:
— Но независимо от това обещание, вие казахте на съпруга си?
— Та аз вече бях казала на Фред.
— И казахте ли го на някого от свързаните по служба другари на мъжа ви, например на Хари Ван Нийз?
— Да, казах му.
— Някому другиму?
— Не, само на тях двамата.
— И им го казахте, така че да могат да се представят на Бърбанк и да го притискат да ги финансира…
— Абсолютно не е вярно!
— Тогава, защо им го казахте?
— Просто така, смятах, че съпругът ми има право да го знае.
— А какво ще кажете за Ван Нийз? Считате ли, че и той има същото това право?
— Наистина — запротестира Бъргър — това разпитване отиде твърде далеч, ваша почит.
— Никак даже, ако почитаемият съд позволи — контрира Мейсън. — Почитаемият съд сигурно вече забеляза как свидетелката гореше от желание да се впусне в подробности от миналото на Бърбанк. Сега искам да покажа пристрастието й и я моля да доразвие отговора, който така много желаеше да бъде протоколиран.