— Та това е съвсем естествено свидетелката да е пристрастна — прогърмя Бъргър. — В края на краищата този човек е убиец на съпруга й.
— И е също така естествено да използувам този случай, за да ви покажа докъде се простира пристрастието й — реагира веднага Мейсън.
— Отговорете на въпроса — отреди съдията. — Въпросът беше, дали някой си Ван Нийз е бил считан от вас в правото си да знае за неприятностите, в които е бил попаднал в миналото си Бърбанк?
— Но това бе най-близкият делови сътрудник на мъжа ми.
— И оттук следва правото му да бъде информиран относно Бърбанк? — запита Мейсън.
— В известен смисъл, да.
— Понеже считахте тази информация за ценна делова придобивка?
— Не! Абсолютно не!
— Но информацията бе използувана тъкмо в този смисъл, нали така?
— От кого?
— От вашия съпруг и от Хари Ван Нийз.
— Това прилича на клюкарствуване — запротестира Бъргър. — Свидетелката не би могла да има познания за нещо, което се е случило между съпруга й и Бърбанк, с изключение само на това, което той може да й е съобщил. На всичко отгоре това засяга разговор между съпруг и неговата съпруга.
— Въпросът беше, дали тя знае — намеси се председателствуващият, — а това засяга нейните собствени знания по този въпрос.
— Не зная, в смисъл на свои собствени знания — отвърна много мило мисис Милфийлд.
— Но преди вашия телефонен разговор с Бърбанк, съпругът ви никога не бе се срещал с него?
— Не.
— Нито пък Хари Ван Нийз?
— Не.
— Но само седмица или десетина дни, след като им казахте за миналото на Бърбанк, те се свързаха с него и уредиха той да финансира едно голямо капиталовложение?
— Не смятам, че мистър Ван Нийз някога се е срещал с Бърбанк.
— Вашият съпруг уреждаше всичко, що се отнасяше до финансирането?
— Да.
— Следователно единствената цел за посещението на вашия съпруг у Бърбанк бе получаването на парите?
— Само подкрепа.
— Финансова подкрепа?
— Да.
— Под форма на пари в брой?
— Да.
— И така — надигна се Мейсън, насочил показалеца си в свидетелката — не убеждавахте ли вие съпруга си да се възползува от ситуацията, която му разкрихте, за да изнуди Роджър Бърбанк да му дава пари и…
— Ваша почит — протестираше Бъргър, скочил на крака, — та това е некомпетентно, не по същество и не отнасящо се до делото. На всичко отгоре то засяга привилегировано протежираните отношения между съпруг и съпруга. Това е твърде далеч от всякакви въпроси, повдигнати на директния разпит и аз възразявам, и то специално на основанието, че това не е никакъв кръстосан разпит!
— Възражението се приема по пункта за привилегированите отношения — отсъди председателствуващият Нюарк.
— А сега, мисис Милфийлд — възстанови разпита Мейсън, — бих искал да насоча вниманието ви към съботата, когато трупът е бил открит. По това време вие бяхте в апартамента си и аз ви посетих там, така ли?
— Да.
— Вие плачехте?
— Възразявам поради това, че кръстосаният разпит не е по същество — обадя се отново Бъргър.
— Това може да покаже нейната преднамереност — обърна се Мейсън към съда.
— Възражението се отхвърля! — отсече съдията.
— Посетих ви, нали? — повтори Мейсън.
— Да.
— И вие плачехте?
— Да.
— И докато бях у вас, лейтенант Траг от отдела за убийства също пристигна, нали?
— Да.
— И аз ви казах, че лейтенант Траг е свързан с отдела за убийства, и ви попитах, дали знаете някой да е бил убит, а вие отговорихте „може да е моят…“ и после спряхте. Не беше ли така?
— Да.
— И имахте предвид вашия съпруг?
— Да.
— Какво ви наведе на мисълта, че може да е бил съпругът ви?
— Защото… защото не бе се завърнал цяла нощ и защото знаех, че има неприятности с Роджър Бърбанк. Мистър Бърбанк го обвиняваше във фалшифициране на банковата му сметка.
— Това е всичко — приключи Мейсън. Допълнителният директен разпит на Бъргър бе проведен в помпозен маниер.
— И мистър Мейсън, защитавайки вашата кауза и узнал, че лейтенант Траг чака отвън на стълбището, ви посъветва да започнете да режете лук, за да обясните израза на отеклите ви от плач очи, нали?
— Разбира се, така я посъветвах — побърза Мейсън.
— Отговорете на въпроса! — подвикна Бъргър на свидетелката.
— Да.
— Е, защо мистър Мейсън стори това?
Съдията отправи питащ поглед към адвоката.
— Мисля, че това търпи възражение, мистър Мейсън, като директен разпит не по същество и търсещ заключението на свидетелката. В случай, че държите да възразите…?
— Не държа, ваша почит. Тъкмо обратно, искам да стане ясно, че дадох на тази млада лейди безплатен съвет, който да я доведе в състояние да…