— Да спаси лицето си — изръмжа Бъргър.
— Не да спаси лицето си, колега — усмихна се Мейсън, — а всъщност как да държи сметка за външния си вид и как да го оправдава.
Съдебната зала избухна в смях.
Сам усмихващ се прикрито, Нюарк призова залата към порядък, като заудря с чукчето си.
— Някакви други въпроси по допълнителния директен разпит?
— Нямам, ваша почит — произнесе намръщено прокурорът.
— Допълнителен кръстосан разпит?
— Не — бе краткият отговор на Мейсън.
— Свидетелят е свободен. Следващият ви свидетел, мистър Бъргър!
— Ваша почит — започна мрачно Бъргър, — възнамерявам да призова следващия си свидетел малко извън порядъка, но струва ми се, мога да ви приведа основания за това, а те са свързването показанията на този свидетел с другите, ако почитаемият съд разреши.
— Много добре — постанови съдията.
— Дж. С. Ласинг! — призова Бъргър.
Ласинг, човек със закръглени рамене, на възраст около петдесетте, с оклюмал външен вид, зае свидетелското място, като най-старателно отбягваше да срещне погледа и на двамата обвиняеми.
— Името ви е Дж. С. Ласинг, по професия контрактор за сондажни работи и живеещ на 6842, Авеню Ла Бреа, Колтън, Калифорния? — запита Бъргър.
— Да.
— По време на въпросната събота, когато бе разкрито тялото на Фред Милфийлд, да сте бил във или някъде близо около Санта Барбара?
— Да.
— През нощта в петък, предишния ден, сте обитавал вили № 13 и 14 в мотела Прибой и слънце на крайбрежния път между Лос Анжелос и Санта Барбара, така ли?
— Да.
— То е малко под Санта Барбара, между Вентура и Санта Барбара, а?
— Да.
— Имахте ли някакъв контакт с някого, докато бяхте там?
— Да.
— Телефонна връзка?
— Да.
— С кого?
— Възразявам! — намеси се Мейсън. — Некомпетентно, не по същество и незасягащо разглежданата материя.
— Възражението се приема — обяви съдията.
— Беше ли тази връзка с един от обвиняемите? — измени въпроса областният прокурор.
— Да.
— Тогава искам да ви попитам какъв бе разговорът?
— Същите възражения! — обади се Мейсън.
Съдията Нюарк се понамръщи.
— Ако е ясно, че този разговор е воден с един от обвиняемите, мистър Мейсън…
— Ако почитаемият съд позволи — намеси се Мейсън, — съвсем точно би било съветникът да запита свидетеля, дали е разпознал гласа на един от обвиняемите и дали някой от обвиняемите е направил някакви изявления по телефона пред него, но що се отнася до това, какво свидетелят е казал на обвиняемите, то е съвсем некомпетентно, не по същество и нямащо отношение към материята.
— Струва ми се, че това е така — отсъди Нюарк.
— Но ваша почит — запротестира Бъргър, — аз искам да вържа тези неща. Искам да покажа, че тъкмо поради този разговор обвиняемите са узнали къде се е намирал този свидетел, знаели са, че е в мотела Прибой и слънце.
— Какво общо има всичко това? — запита съдията.
— Тази връзка ще стане ясна чрез следващия мой свидетел.
— Да — промълви някак колебливо Нюарк, — готов съм да приема всичко това, ако измените въпроса така, че да покрие само този специфичен пункт.
— Много добре, ваша почит — отвърна Бъргър. — Мистър Ласинг, ще ви попитам, дали сте се свързвал с обвиняемия или неговата служба, за да предадете къде сте?
— Ами… свързах се с неговата кантора.
— С кого говорихте?
— С мистър Джъдсън Белтин.
— А кой е мистър Белтин?
— Секретар на Роджър Бърбанк, един вид управляващ от негово име.
— Вие познавате ли го и известно ли ви е всичко това?
— Да.
— От свое собствено знание, не от другиго?
— Да, от свое знание.
— Осъществявал сте делови връзки с мистър Бърбанк посредством мистър Белтин?
— Да.
— И какво казахте на мистър Белтин?
— Попитах го, дали мога да контрактувам с тях предстоящите сондажни работи в Скийнър Хийлз. Казах му, че се намирам в мотела Прибой и слънце и че ще бъда там, до обяд, като го помолих да ми се обади, ако има някакъв определен отговор. Той ми отговори, че…
— Наистина — прекъсна го съдията — не виждам какво печелим от излагането на разговора между този свидетел и мистър Белтин. Допускам, господин областен прокурор, че връзката, за която споменахте, е, че мистър Белтин по-късно е предал тази информация на единия или двамата подсъдими и че това е, което има отношение към разглеждането на настоящия случай?
— Да, ваша почит.
— Ще позволя въпросът да засегне само ТОЙ пункт, но не считам, че някакъв разговор между Белтин и този свидетел е изобщо уместен за излагане тук.