Выбрать главу

— Отказваше с половин уста, така че да си помисля, че лъже. Освен това не съм се опитвал да го сплашвам!

— Но все пак той отказа, нали?

— С половин уста, да.

— С половин уста, с четвърт уста или с три четвърти уста, но все пак той отказа, а?

— Да.

— Както разбирам, ваша почит, частицата или процентът от участието на човешката уста в неговите изявления е заключение на предубедения свидетел, а фактът всъщност е това, което човекът казва.

Съдията Нюарк кимна. Очите му намигнаха едва забележимо.

— Продължавайте, мистър Мейсън. Съдът си прави необходимите изводи.

Адвокатът се извърна към лейтенант Траг.

— И обвиняемият Роджър Бърбанк ви заяви, че ако го попитате публично, дали е бил в мотела Прибой и слънце през предишната нощ, той би отрекъл това, така ли?

— Да, но когато той заяви това, аз го схванах като допускане, че е бил там.

— Да, ясно! Всъщност ваша интерпретация на това, което той казва?

— Това бе смисълът, който долових зад думите му.

— За щастие, лейтенант, ние разглеждаме случая по това, каквото е казано, а не по това, което долавяте зад думите.

— В ресторанта дъщеря му Карол декларира, че той е бил там.

— Извинете, но и аз присъствувах на този разговор. Всъщност Карол не подметна ли само, че било възможно да се е състояла политическа конференция в мотела, а после не попита ли баща си, дали вече не е дошло време за него да каже къде точно е бил и да престане да се опитва да протежира политическата кариера на някои големци от Сакраменто; тогава обвиняемият не посегна ли към джоба на сакото си и не извади ли ключ, който постави върху масата, а вие го грабнахте веднага и открихте, че е ключът на вила № 14 от мотела Прибой и слънце!

— Е, да.

— Обвиняемият Роджър Бърбанк никога не е заявявал, че е бил там, така ли?

— Добре, но той представи този ключ.

— И после, след като представи ключа, той ни погледна право в очите и ви декларира, че ако го попитате, дали предишната нощ е присъствувал на конференцията, той ще отказва това, не беше ли така?

— Е, не мога да си спомня как точно се разви всичко.

— И Карол Бърбанк не каза ли „…но, татко, твоята самобръсначка е там, на полицата!“ или думи с подобен ефект?

— Е, да.

— И вие схванахте това като приемане от страна на Карол Бърбанк, че баща й е бил там?

— Добре, но самобръсначката му беше там.

— Тъкмо така, самобръсначката му е била там. Не сте ли съгласен, лейтенант, че не е никакво престъпление някой да постави самобръсначката си на такова място, каквото му е угодно?

— Добре, всичко това, взето ведно с обстоятелствата, води до съответен извод.

— Вие можете да си теглите какъвто искате извод, но мен ми се струва, че съдът ще предпочете да обсъжда случая с оглед фактите. Ако смятате да предявявате обвинение в лъжесвидетелство, нужно ви е да докажете лъжливи изявления, а не както в този случай да доказвате, че лицето е правило верни изявления, но по такъв начин, че полицаят, отговорен за проучването на фактите около престъплението, ги е схващал за неверни. В края на краищата държи се сметка за това, което човек казва и, за да бъде лъжесвидетелство, то трябва да е наистина лъжливо и да е казано под клетва.

— Това, което искаха от Ласинг да извърши, е лъжесвидетелство.

— О! — повдигна вежди Мейсън — молил ли го е някой да се кълне в неистини?

— Това бе вече разгледано.

— Точно така — усмихна се адвокатът, — то бе разгледано, а сега, лейтенант Траг, в събота сутринта, когато трупът бе разкрит, вие бяхте повикан на яхтата на Роджър Бърбанк?

— Да.

— И намерихте кървав отпечатък от обувка върху едно от стъпалата на стълбата, водеща от кабината към палубата?

— Ще стигнем и до това — намеси се бързо Бъргър — посредством друг свидетел.

— Аз ще стигна до него сега — отговори Мейсън, — всъщност вече съм стигнал. Можете ли да отговорите на този въпрос, лейтенант?

— Да, разбира се.

— Намерихте, значи, кървав отпечатък върху стъпалото?

— Да.

— Постарахте ли се някога да установите…

— Ако почитаемият съд позволява — прекъсна го Бъргър — това не е същински кръстосан разпит. Бих искал да представя своята теза в последователен ред. Бих искал да представя като доказателство обувка, принадлежаща на обвиняемата Карол Бърбанк. После да покажа кървавите следи върху тази обувка и едва тогава бих искал да покажа факта на кървав отпечатък върху стъпалото на стълбата.

— Но ако мистър Мейсън иска да разпита свидетеля по този пункт на кръстосан разпит, не виждам никакво основание, защо той трябва да бъде обвързан с начина, по който вие предпочитате да представяте вашите доказателства или да излагате вашата теза — отсъди председателят. — Този свидетел е полицейски офицер. Защитата положително е в правото си да го подложи на най-подробен кръстосан разпит. Още повече, че вие бихте могъл да изнесете всичко, което той знае, а не да представяте вашата теза късче по късче.