— Възнамерявах да докажа кървавия отпечатък чрез друг свидетел, ваша почит.
— Но въпросът сега е знае ли този свидетел за този отпечатък?
— Изглежда, знае.
— Тогава нека каже каквото знае — отряза Нюарк. — Съдът иска делото да се придвижва, а не да се забавя поради това, че обвинението иска да строи драматични градации в развоя му. Свидетелят е полицейски офицер и при кръстосания му разпит защитата има най-широки права. Възражението се отхвърля. Свидетелят да отговаря на поставените му въпроси!
— Да — отвърна предизвикателно Траг, — имаше такъв отпечатък върху най-долното стъпало и се случи така, че аз се добрах и до обувката, която го е оставила.
— Точно така — съгласи се Мейсън. — А сега нека хвърлим поглед върху фотоснимката, веществено доказателство № 5 на обвинението. Искам да насоча вниманието ви към свещта, която се вижда тук. Забелязахте ли я?
— Зная, там имаше свещ.
— Добре, вгледайте се хубаво във фотоса и проучете внимателно свещта.
— Да, сър, виждам я.
— Видът на свещта не ви ли внушава нещо необичайно?
— Не, сър. Това просто е свещ, фиксирана върху повърхността на масата в кабината на яхтата, където бе открит трупът.
— Каква част от свещта е изгоряла?
— Около един инч или може би съвсем малко по-малко.
— А вие проведохте ли някакви опити, с цел да установите какво време е необходимо за свещ от този тип, за да бъде изконсумиран приблизително един инч от дължината й при обстоятелства, подобни на тези, установени в кабината на яхтата?
— Не, не съм. Не съм го счел за необходимо.
— Защо?
— Понеже тая свещ не значи нищо.
— Защо да не значи нищо, лейтенант?
— Защото нам е известно кога е умрял Милфийлд и как е умрял. Той е бил мъртъв много преди да се стъмни. Ето защо тази свещ не значи абсолютно нищо.
— Забелязвате ли, че тази свещ е в известна степен наклонена по отношение на перпендикуляра, лейтенант?
— Да, забелязах това.
— Приложихте ли транспортир, за да измерите ъгъла на наклонението?
— Не.
— Фактически не е ли наклонена на осемнадесет градуса по отношение на перпендикуляра?
— Добре, да ви кажа право, не зная.
— Не ви ли се струва, че е на осемнадесет градуса от перпендикуляра?
— Може и така да е, да.
— И направихте ли някакви усилия, за да си обясните защо свещта е наклонена под този ъгъл?
— Обяснението е едно — усмихна се Траг. — Ако убиецът в бързината си е залепил свещта о масата, така че да може да вижда по-добре при извършване на убийството при дневна светлина, то той трябва да е бързал страшно много, та да не е успял да я постави в перпендикулярно положение.
— Нямате ли някаква друга теория?
— Каква друга теория би могла да съществува?
— Това е всичко, лейтенант — усмихна се Мейсън.
Бъргър погледна замислено към Мейсън. Бръчки покриваха челото му.
— Какво общо има тази наклонена свещ с всичко това? — запита той.
— Това е моята защита — гласеше отговорът на адвоката.
— Вашата защита?!
— Да.
Бъргър се поколеба за миг, а след това извести надуто:
— Е, добре, не ще успеете да запалите свещ над теорията, която притежавам.
Смях заля съдебната зала.
Мейсън се присъедини към смеха и когато той поутихна, отвърна бързо:
— Да сте чувал нещо за размътване на яйце със свещ, господин областен прокурор? Е, аз пък замътвам със свещ вашата теория и тя вече замирисва.
Съдията заудря отривисто с чукчето си.
— Съветниците трябва да се въздържат от подобни пререкания и коментарии и отклоняващи ни от същността подмятания. Повикайте следващия ваш свидетел, мистър Бъргър!
— Мистър Артър Сент Клеър — призова Бъргър. Човекът, който пристъпи към свидетелския стол и вдигна ръка да бъде заклет, бе усмихнат, вежлив, самообладан, на възраст някъде близо до четиридесетте. Дела Стрийт прошепна на шефа си.
— Това е мъжът, който ни придружи в таксито от гарата до хотела, същият, който говореше непрестанно за Сан Франциско. Бъдете нащрек. Умен е.
Мейсън кимна в съгласие.
Артър Сент Клеър се представи за числящ се към полицията на Лос Анжелос, отдел за цивилни полицаи, след което отправи поглед, пълен с почит и внимание към областния прокурор, готов за следващия въпрос.