Выбрать главу

— Вие проследявахте Карол Бърбанк? — започна Мейсън.

— Да, сър, така беше.

— И бяхте ли или не бяхте сам при изпълнението на тази задача?

Свидетелят се поколеба за момент.

— Имаше още един човек с мен — отвърна най-после той, но гласът му бе загубил доста от своята увереност.

— Кой беше този човек?

— Детектив.

— От отдела за убийства?

— От поделението за цивилни полицаи.

— Името му?

Свидетелят обърна поглед към Бъргър, който веднага скочи.

— Възразявам, ваша почит! Некомпетентно, не по същество и без връзка с материята, далеч от истински кръстосан разпит!

— Възражението се отхвърля! — откликна веднага Нюарк.

— Та как беше името му?

— Харви Тийз.

— И в неделя той и вие следихте заедно обвиняемата Карол Бърбанк?

— Да, сър.

— Той бе с вас и на Юниън Търминъл?

— Да, сър.

— А къде е той сега?

— Защо? Аз не зная.

— Кога го видяхте за последен път?

— Не мога да си спомня това.

— А когато преди малко заявихте, че не знаете къде е мистър Тийз, какво всъщност искахте да кажете?

— Точно каквото казах. Не зная къде е.

— Да? Имате предвид, че не знаете тъкмо в този момент къде се намира той, нали?

— Е… ами, да… естествено.

— Знаете ли дали Тийз е още на служба в полицията?

— Ами, мисля, че е.

— Знаете ли, че е?

— Изхождайки от свои собствени знания, не.

— Всъщност мистър Тийз замина в отпуск и ви каза, че заминава в отпуск, а също ви каза и къде отива, не е ли така?

Артър Сент Клеър се заусуква неловко на стола си.

— Е… не зная това, което някой ми казва. Мога да свидетелствувам само за неща, които зная аз самият.

— Но, това е факт, нали?

— Възразявам против това като некомпетентен, не по същност и некасаещ разглежданата материя кръстосан разпит! — издигна глас Морис Линтън. — Свидетелят е абсолютно прав. Съветникът няма никакво право да иска от него засвидетелствуване на чужди изказвания.

— Възражението ви идва твърде късно — отвърна раздразнено съдията Нюарк. — Ако бяхте възразил преди заявлението на свидетеля, че не знае къде е мистър Тийз, то би могло да бъде право, но след като свидетелят отговори с положителност, че не знае къде е Тийз, съветникът решително има право да покаже какво е имал предвид свидетелят с този отговор, а също така да покаже и значението на информацията, с която разполага този свидетел. Още повече, че нещо от това говори и за известно пристрастие и преднамереност от страна на свидетеля.

— Не виждам основания за това — възрази Линтън.

— Това показва враждебност у свидетеля — изтрещя съдията. — За свидетеля би било много по-лесно да отговори, че не знае къде е мистър Тийз, но е разбрал, че е заминал в отпуск. Не зная какво цели този кръстосан разпит, но е съвсем явно, че съветникът трябва да изтегля с ченгел сведенията, които търси, от устата на този свидетел. Артър Сент Клеър не би трябвало да се държи така. Това е най-малко неуместно за един служител на законността.

— Знаете ли защо мистър Тийз си взе тъкмо сега отпуската? — продължи Мейсън.

— Искаше да си отдъхне от напрежението в работата. Същите причини, поради които всеки един излиза в отпуск.

— Не е ли сега много необикновен сезон за отпуск?

— Аз не бих могъл да зная.

— Знаете ли дали мистър Тийз в неделя, когато бяхте заедно на служба, имаше намерение да ползува отпуската си?

— Не, не зная.

— Не ви спомена нищо за това?

— Не.

— А след това внезапно взе решение да ползува отпуск. Имате ли някаква идея защо?

— Казах ви всичко, което зная за това.

— Всъщност не реши ли мистър Тийз да вземе отпуск, понеже той взе въпросната разписка от земята и защото той я подаде на мис Дела Стрийт?

— Не зная.

— А знаете ли, че мистър Тийз взе падналата разписка и я връчи на мис Дела Стрийт?

— Е… не мога да се закълна в това, не.

— Защо не можете?

— Не видях разписката, по-точно не достатъчно отблизо, за да я разпозная.

Мейсън продължи с упорита настойчивост.

— Нека подходим към това по друг начин. Следяхте непрекъснато Карол Бърбанк, всяка секунда от пребиваването й в Юниън Търминъл?

— Да.

— Видяхте мис Бърбанк да отваря чантата си и от нея да полита към пода продълговат лист?

— Е… да.

— И видяхте мистър Тийз да вдига този лист и да го подава на мис Дела Стрийт?

— Тя посегна към него.