— Моля!
— Ето, приблизително тук — показа той.
Мейсън стана и заобиколи зад свидетеля, така че да може да види точката, която той фиксира върху снимката, и каза:
— Ако почитаемият съд разреши, докторът току-що посочи на тази част от снимката, веществено доказателство С на обвинението, която е в горния десен ъгъл и показва точно входа към кабината на яхтата. Така ли е, докторе?
— Правилно.
— Благодаря ви! — и Мейсън се върна на мястото си.
— Забелязахте, че и тук има локва кръв? — продължи Линтън.
— Да, сър, а също така имаше известен брой малки петна от кръв на повече или по-малко правилни интервали, разположени между двете локви.
— Изследвахте ли прага на кабината?
— Да, сър.
— Какво открихте?
— Прагът се издига на около три инча над пода, както е обичайно при конструкциите на яхтите. Покрит е с медна облицовка, по която се виждаха избледнели петна. След като изстъргах част от повърхността им, установих при изследването, че това е човешка кръв. Проведох и кръвно-групова проба и установих, че кръвта от петната е от същата кръвна група като тази на трупа.
— Мястото, където е открит трупът, е отдалечено на няколко стъпки от прага, нали? — запита Линтън.
— Да, сър.
— Съществува ли нещо, което да обясни как тялото е могло да бъде придвижено от едното кърваво петно до другото? Първото ще означаваме като положение № 1, а второто — положение № 2.
— Да, сър, съществува.
— Какво?
— Силата на гравитацията е могла да придвижи трупа — усмихна се д-р Нюбърн.
— Бихте ли ни обяснил?
— Когато пристигнахме на яхтата, отливът бе достигнал най-ниската си точка. Корабчето бе заседнало на дъното и така се бе наклонило, че бе трудно да се стъпва по палубата и наклонът бе такъв, че дясната страна на яхтата лежеше най-ниско. Що се отнася до медицинската страна на тези доказателства, съвсем явно е, че по време на отлива през предишната нощ тялото се бе претърколило и спряло до дясната стена на кабината, където бе и открито.
— Би ли могъл трупът да се премята до там, без да бъде докосван от някого?
— По мое мнение, трупът би се търкалял по пода, без да бъде докосван от някого, само ако отливът е настъпил преди развитието на послесмъртното вкочанясване (rigor mortis). АКО падналият с разтворени крака и ръце труп бе обхванат от вкочанясването известно време преди настъпване на отлива, много вероятно е тялото да не би могло да се измести твърде далеч от първоначалното си положение. С помощта на отлива обаче, и то преди пълното настъпване на вкочанясването, трупът съвсем сигурно ще се претърколи до най-ниската точка на кабината.
— Кога послесмъртното вкочанясване обхваща напълно тялото?
— По правило пълното вкочанясване настъпва в продължение на около десет часа от момента на смъртта. Нека кажем, че то се колебае между десет и дванадесет часа, ако искаме да бъдем по-прецизни относно варирането на това време в зависимост от околните условия.
— По времето, когато вие видяхте трупа, пълното вкочанясване беше ли се вече развило?
— О, да.
— И това стана в колко часа?
— В 11:17 събота предиобед.
— По ваше мнение, докторе, кога е настъпила смъртта?
— Смъртта е била настъпила от четиринадесет до осемнадесет часа преди момента, в който видях за първи път трупа.
— Можете ли да определите това време по часове?
— Видях трупа за първи път в 11:17, следователно може да се каже, че смъртта е настъпила след 17:17 на предишния ден и не по-късно от 21:17. Който и да е момент от периода между тези часове може да обясни настъпилите в трупа промени, наблюдавани от мен при изследването.
— Естеството на раната е било такова, че е предизвикало масивен кръвоизлив, така ли?
— Да, и вътрешен, и външен. Получила се е много тежка хеморагия.
— Според вашето мнение, смъртта е настъпила почти мигновено?
— Съдейки по измененията, които наблюдавах, загубата на съзнание е настъпила веднага след удара, а смъртта — след няколко минути.
— Открихте ли и други наранявания?
— Налице бе контузия върху долната челюст, непосредствено в ляво от върха на брадичката.
— Говореща за нанесен удар?
— Говореща за някаква травма. Имаше добре изразен подкожен кръвоизлив.
— Някакви други рани?
— Никакви.
— Кръстосан разпит! — оповести Линтън. — Свидетелят е ваш.
Мейсън се изправи бавно и застана с лице срещу доктора.
— Е, тогава тази рана, която можем да наименуваме фатална, е единствената причина за хеморагията, да?