— Кога видяхте отново Милфийлд?
— Това бе, след като онзи овчар се втурна…
— Не се занимавайте с това, което други са ви съобщили — прекъсна го Линтън. — Искам да зная само кога отново видяхте Милфийлд?
— В събота предиобед.
— Това бе денят, последвал събитията, за които току-що свидетелствувахте?
— Да, сър.
— И къде беше Фред Милфийлд?
— Трупът му лежеше върху яхтата на Роджър Бърбанк.
— Сам ли бяхте, когато го видяхте?
— Не, сър. С мен беше лейтенант Траг и двама други джентълмени, чиито имена съм забравил.
— Полицейски служащи?
— Вярвам, да.
— Жив ли бе мистър Милфийлд или не?
— Той беше мъртъв.
— Кръстосан разпит! — обърна се Линтън към Пери Мейсън.
— Видяхте ли действително Роджър Бърбанк да се връща в яхт-клуба с моторницата си? — започна Мейсън.
— Да, разбира се.
— Разговаряхте ли е него?
— Не.
— Видяхте го да се качва в колата си и да потегля?
— Да.
— Видяхте ясно?
— Толкова ясно, колкото можете да видите човек от такова разстояние.
— Какво беше разстоянието?
— О, около петдесетина метра.
— По това време бяхте с очилата си?
— Да, разбира се.
— Веднага щом го видяхте в моторницата, знаехте, че това е Бърбанк?
— Е, право да ви кажа, когато го видях, отначало някак си приех, че това е някой друг.
— Милфийлд?
— Да.
— Та, колко далеч от вас бе той?
— Както ви казах, около петдесет-шестдесет метра.
— Къде бяхте по това време?
— В къщичката си.
— Какво вършехте?
— Приготвях вечерята си.
— Бяхте с очилата си?
— Да.
— Погледнахте през прозореца?
— Да.
— И видяхте споменатия човек?
— Да.
— Може ли да е имало пара по стъклата на очилата ви, от готвенето?
— Ами, може и да е имало, случва се.
— И — изрече Мейсън, като насочи показалец в свидетеля, за да даде по-голям акцент на словата си — тогава помислихте, че този човек е Фред Милфийлд, нали?
— Да, така си помислих.
— Кога за първи път осъзнахте, че не е бил Фред Милфийлд?
— Когато го видях мъртъв на яхтата на Бърбанк.
— И отначало казахте на полицаите, че Милфийлд се е върнал от яхтата с моторната лодка. Когато те ви подчертаха, че това е невъзможно, тъй като Милфийлд лежи мъртъв на яхтата, решихте, че човекът, когото сте видял в моторницата, е бил Роджър Бърбанк, не е ли така?
— Да, сър, когато човек погледне тъй на всичко това, така е.
— Роджър Бърбанк имаше навик да изтегля яхтата си в петък по обяд?
— Да, сър, ползуваше я, за да се откъсне за малко от хората.
— Фред Милфийлд посещаваше ли го понякога там?
— Да, посещаваше го. Също така и мистър Белтин отиваше веднъж-два пъти в годината там, и то само когато се случваше нещо много важно. Както и да е, но на мистър Бърбанк това много не му се нравеше.
— Откъде знаете?
— Той ми го каза. Бил купил яхтата, за да може да се отделя временно от всичко, което го заобикаля. Не желаел моторна яхта, затова я поръчал е платна. Изтегляше я на около миля и я закотвяше в плитчините на устието. В Минутата, когато от очите му изчезвал яхт-клуба, той вече се чувствувал като нов човек. Представял си, че е на самотен остров.
— Споменахте, че я закотвял в плитчините?
— Да. Обичаше да обстрелва акули с харпун.
— През цялото ли време стоеше на котва в плитчините?
— Не, сър. Закотвяше се там около два часа преди връхната точка на прилива и оставаше може би около два часа след настъпването на тази връхна точка.
— Защо?
— Ами там, по тези плитчини по време на отлива водата става толкова плитка, че ако оставите някакъв съд, ще заседне на дъното.
— Все пак това не би причинило някаква вреда?
— Не, сър, само ако не се появи вятър. Излезе ли вятър, лодката може да се удари грозно о дъното.
— Дори в такива плитки води?
Свидетелят се усмихна.
— Та тъкмо в плитката вода ще се разбие. Не виждате ли, вълните могат да се разиграят така, че да повдигнат съда на гребена си и в следния миг, когато спадат, лодката ще се разбие с дъното. Затънала на съвсем безводно място, лодката е сигурна Плуваща в дълбоки води, също е сигурна, но лодка в плитки води при буря ще понесе най-страшни удари.
— Е, тогава къде би отишъл мистър Бърбанк по време на отлива?
— В канала, само на петдесет-сто метра от мястото, където обикновено стреля по акулите си.
— Знаете ли кога точно бе отливът през нощта, на въпросния петък?
— Да, сър.
— Кога?
— Ами… сега… аз не мога да ви посоча с точност до минута, но приливът беше около 17:40, може би с две минути по-рано или по-късно, да кажем средно 17:40.