Выбрать главу

— Кога видяхте отново Милфийлд?

— Това бе, след като онзи овчар се втурна…

 — Не се занимавайте с това, което други са ви съобщили — прекъсна го Линтън. — Искам да зная само кога отново видяхте Милфийлд?

— В събота предиобед.

— Това бе денят, последвал събитията, за които току-що свидетелствувахте?

— Да, сър.

— И къде беше Фред Милфийлд?

— Трупът му лежеше върху яхтата на Роджър Бърбанк.

— Сам ли бяхте, когато го видяхте?

— Не, сър. С мен беше лейтенант Траг и двама други джентълмени, чиито имена съм забравил.

— Полицейски служащи?

— Вярвам, да.

— Жив ли бе мистър Милфийлд или не?

— Той беше мъртъв.

— Кръстосан разпит! — обърна се Линтън към Пери Мейсън.

— Видяхте ли действително Роджър Бърбанк да се връща в яхт-клуба с моторницата си? — започна Мейсън.

— Да, разбира се.

— Разговаряхте ли е него?

— Не.

— Видяхте го да се качва в колата си и да потегля?

— Да.

— Видяхте ясно?

— Толкова ясно, колкото можете да видите човек от такова разстояние.

— Какво беше разстоянието?

— О, около петдесетина метра.

— По това време бяхте с очилата си?

— Да, разбира се.

— Веднага щом го видяхте в моторницата, знаехте, че това е Бърбанк?

— Е, право да ви кажа, когато го видях, отначало някак си приех, че това е някой друг.

— Милфийлд?

— Да.

— Та, колко далеч от вас бе той?

— Както ви казах, около петдесет-шестдесет метра.

— Къде бяхте по това време?

— В къщичката си.

— Какво вършехте?

— Приготвях вечерята си.

— Бяхте с очилата си?

— Да.

— Погледнахте през прозореца?

— Да.

— И видяхте споменатия човек?

— Да.

— Може ли да е имало пара по стъклата на очилата ви, от готвенето?

— Ами, може и да е имало, случва се.

— И — изрече Мейсън, като насочи показалец в свидетеля, за да даде по-голям акцент на словата си — тогава помислихте, че този човек е Фред Милфийлд, нали?

— Да, така си помислих.

— Кога за първи път осъзнахте, че не е бил Фред Милфийлд?

— Когато го видях мъртъв на яхтата на Бърбанк.

— И отначало казахте на полицаите, че Милфийлд се е върнал от яхтата с моторната лодка. Когато те ви подчертаха, че това е невъзможно, тъй като Милфийлд лежи мъртъв на яхтата, решихте, че човекът, когото сте видял в моторницата, е бил Роджър Бърбанк, не е ли така?

— Да, сър, когато човек погледне тъй на всичко това, така е.

— Роджър Бърбанк имаше навик да изтегля яхтата си в петък по обяд?

— Да, сър, ползуваше я, за да се откъсне за малко от хората.

— Фред Милфийлд посещаваше ли го понякога там?

— Да, посещаваше го. Също така и мистър Белтин отиваше веднъж-два пъти в годината там, и то само когато се случваше нещо много важно. Както и да е, но на мистър Бърбанк това много не му се нравеше.

— Откъде знаете?

— Той ми го каза. Бил купил яхтата, за да може да се отделя временно от всичко, което го заобикаля. Не желаел моторна яхта, затова я поръчал е платна. Изтегляше я на около миля и я закотвяше в плитчините на устието. В Минутата, когато от очите му изчезвал яхт-клуба, той вече се чувствувал като нов човек. Представял си, че е на самотен остров.

— Споменахте, че я закотвял в плитчините?

— Да. Обичаше да обстрелва акули с харпун.

— През цялото ли време стоеше на котва в плитчините?

— Не, сър. Закотвяше се там около два часа преди връхната точка на прилива и оставаше може би около два часа след настъпването на тази връхна точка.

— Защо?

— Ами там, по тези плитчини по време на отлива водата става толкова плитка, че ако оставите някакъв съд, ще заседне на дъното.

— Все пак това не би причинило някаква вреда?

— Не, сър, само ако не се появи вятър. Излезе ли вятър, лодката може да се удари грозно о дъното.

— Дори в такива плитки води?

Свидетелят се усмихна.

— Та тъкмо в плитката вода ще се разбие. Не виждате ли, вълните могат да се разиграят така, че да повдигнат съда на гребена си и в следния миг, когато спадат, лодката ще се разбие с дъното. Затънала на съвсем безводно място, лодката е сигурна Плуваща в дълбоки води, също е сигурна, но лодка в плитки води при буря ще понесе най-страшни удари.

— Е, тогава къде би отишъл мистър Бърбанк по време на отлива?

— В канала, само на петдесет-сто метра от мястото, където обикновено стреля по акулите си.

— Знаете ли кога точно бе отливът през нощта, на въпросния петък?

— Да, сър.

— Кога?

— Ами… сега… аз не мога да ви посоча с точност до минута, но приливът беше около 17:40, може би с две минути по-рано или по-късно, да кажем средно 17:40.