— Това е времето на прилива?
— Да, сър.
— А, кога бе отливът?
— Отливът беше в 00:03 след полунощ.
— Тогава, ако някой трябваше да придвижи яхтата настрани от плитчините, то това трябваше да се извърши не по-късно от два часа след връхната точка на прилива? Това ще рече в 19:40 вечерта, така ли?
— Е, не е необходимо толкова да се бърза. Бих казал, че можете да се измъкнете със сигурност, нека речем, и до 20:00. Това би било крайният срок.
— И ако не се измъкнете до 20:00, няма да можете изобщо да излезете от плитчините?
— Точно така. Не можете да мръднете от там по-рано от два часа преди връхната точка на следващия прилив.
— А кога беше следващият прилив?
— В 06:26 събота сутринта.
— А най-ниската точка на отлива след това?
— В събота 12:45. Такова бе положението горе-долу, когато бе разкрит трупът.
— Можете ли да ни кажете нещо повече за това?
— Ами, беше около 10:00 сутринта в събота, струва ми се, така беше. Яхтата е започнала да засяда по малко в тинята, по това време, може би около 10:30.
— Имате предвид яхтата на Роджър Бърбанк?
— Да, същата.
— Добре, продължавайте. Яхтата започнала да засяда и какво става?
— Ами, изглежда някакъв човек, на име Палермо, е имал среща с Милфийлд и…
— Това съвсем явно са сведения от втора ръка, а не собствени, на свидетеля знания — намеси се Линтън.
— Искате ли да направите възражение срещу това? — запита Мейсън.
— Не желая да бъда поставен в положение да протестирам по такъв тривиален повод.
Мейсън се обърна към съдията.
— Вероятно част от това са чужди сведения, ваша почит, но просто се опитвам да възстановя картината на случилото се, и то по най-експедитивен начин.
— Но ние ще призовем и Франк Палермо, свидетелят, който откри трупа — продължи да спори Линтън, и можете да го попитате що е видял.
— Нямам намерение да разпитвам този свидетел за видяното от Палермо — отвърна Мейсън. Ще го попитам кога се е срещнал с Палермо и какво му е казал той. — Поставям тези и всички други въпроси, за да можем да изясним обстановката и да представим пълна картина пред съда. Искам да възстановя събитията в хронологичната им последователност.
— А защо искате да внасяте непоследователност в хода на делото, като го обременявате с излишни засвидетелствувания за това, какво е вършил Палермо, след като е открил трупа? — запита Линтън.
— Защото — усмихна се Мейсън — възможно е да разбуля нещо от полза за защитата.
— Този свидетел — подметна саркастично Линтън — не знае нищо от полза за защитата, нито пък другите свидетели, които застават на това място и говорят истината, биха знаели нещо от полза за защитата. Изобщо едва ли съществува някой, който да знае нещо от полза за защитата.
— Ако съществуваше такъв човек — отреагира на секундата Мейсън, — по всяка вероятност щеше да ползува в този момент отпуската си.
Избликът от смях бе усмирен от чукчето на Нюарк.
— Моля съветниците да се въздържат от подобни, извън делото коментари. Искате ли да направите възражение, мистър Линтън?
— Не, нямам намерение да изпадам в положение да възразявам срещу такива показания, ваша почит.
— Ако съветникът от обвинението не възразява, съдът е готов да чуе от всичко това толкова, колкото е необходимо, за да си изясни общия фон — отсъди Нюарк. — Продължавайте и отговаряйте на въпросите!
— Бих поставил въпроса по такъв начин — продължи Мейсън. — Вие бяхте човекът, който разговаря първи с този, който бе открил трупа?
— Вярвам, че е така, да.
— Разкажете ни какво точно се случи.
— Е, добре, беше събота предиобед, около 10:30, предполагам. Не погледнах тогава часовника. Видях лодка, идваща откъм устието на реката с човек, който гребеше с едно гребло, изправен.
— Имаше ли нещо, което да насочи вниманието ви специално към тази лодка?
— Да.
— Какво?
— Начинът, по който гребеше този човек.
— И какво по-специално в начина му?
— Всичко това е без компетенция и без връзка е делото изобщо — възрази Линтън.
— Възражението се отхвърля! — постанови Нюарк.
— Ами, малцина са тези, които действително умеят да вършат майсторски тази работа, а той я вършеше така. Лодката наистина се носеше по водата. И друго нещо ми направи впечатление — типът на лодката.
— Какъв вид лодка беше?
— Сгъваема, която може да се носи в автомобил.
— И кой бе в лодката?
— Когато дойде по-близо, той се разприказва, силно възбуден, речта му изпълнена с чужд акцент, името му било Франк Палермо, бил ей от там горе, от Скийнър Хийлз и имал среща с Милфийлд на яхтата и…