— Всичко това са чужди показания — посочи Линтън.
— Възразявате ли срещу тях?
— Да, ваша почит. Възразявам, понеже това са чужди думи и кръстосаният разпит върви така против процедурните правила. Този човек е…
— Подкрепям възражението! — отсъди Нюарк.
— Добре — и Мейсън се обърна към свидетеля. — Ограничете се само с това, което вие сте сторил.
— Е, добре, този човек разказа какво е открил и в резултат на това аз се свързах с полицията.
— Какво съобщихте в полицията?
— Същото възражение! — обади се Линтън.
— Отхвърлено! — отряза Нюарк. — Сега свидетелят бива разпитван върху неща, които сам той е казал и извършил.
— Ами, телефонирах в полицейската главна квартира и им казах…
— Няма значение какво сте им казал — намеси се Линтън отново.
— Тъкмо обратно — отвърна Мейсън. — Мен ме интересува какво е съобщил свидетелят в полицията. Надявам се, това е част от делото и при всички обстоятелства чрез него можем да открием евентуално пристрастие.
— Възражението се отхвърля!
— Известих в полицията, че съм пазач на яхт-клуба и че някакъв побъркан чужденец претендира, че е имал среща с Милфийлд…
— Ваша почит — протестира отново Линтън, — това е точно същата материя, върху която преди малко съдът не позволи на свидетеля да дава показания.
— О, не, не е — отговори съдията. Тогава той свидетелствуваше относно това, което му е казал Палермо. Сега дава показания за това, което сам той е казал на полицията. Защитата има пълно право да разпитва свидетеля по отношение на заявеното и стореното от самия него с оглед да открие пристрастие.
— Но все едно — продължи да протестира Линтън, — съветникът сега е на път да постигне същото, което преди малко му бе отказано на процедурни основания, тъй като свидетелят сега ще изложи разговора си с полицията по телефона!
— И нека го изложи! — отсече Нюарк. — Възражението ви е отхвърлено!
— Продължавайте — подкани Мейсън, — отговаряйте на въпросите.
— Съобщих в полицията, че този Палермо пристигна с лодка и заяви, че имал среща с Милфийлд на яхтата на Роджър Бърбанк; че когато пристигнал там, яхтата била вече полегнала хубавичко на една страна, заседнала в тинята на дъното, после я заобиколил и извикал няколко пъти…
— Искам свидетелят да разбере — извика отчаяно Линтън, — че той трябва да свидетелствува относно това, което сам той е заявил на полицията, а не какво му е казал Палермо.
— Но аз говоря точно за това, което казах на полицията, че Палермо ми го е казал. Това не е ли правилно?
— Правилно е — засмя се съдията. — Продължавайте!
— Предадох им, че Палермо ми е казал, че като обиколил един-два пъти, накрая се качил на яхтата и повикал, за да разбере има ли някой там. Като не получил отговор, отворил люка, спуснал се по стълбите в кабината и намерил тук Милфийлд да лежи мъртъв.
— Разговаряхте ли повече с полицията? — запита Мейсън.
— Това бе приблизително всичко.
— Някакъв разговор между вас и полицията относно Палермо?
— Е, да, малко повече. Изглежда в полицята знаеха кой съм аз и попитаха, дали Палермо е наел лодката от мен.
— И какво им отговорихте?
Свидетелят се усмихна.
— Отговорих им тъкмо това, което Палермо ми отговори, когато го попитах откъде е взел лодката.
— И какво беше то?
— Изглежда Палермо не е привърженик на прахосване на пари. Било му ясно, че трябвало да гребе до яхтата, и тъй като си имал собствена сгъваема лодка, с която развеждал ловци из езерото, не виждал защо ще е необходимо да плаща на някакви градски обирджии петдесет цента или долар, за да наема лодка, така че просто сгънал лодката и я натоварил в автомобила си, а след топа стигнал с нея до яхтата.
— Не виждам какъв евентуален принос има всичко това но отношение на делото — вметна веднага Линтън.
— То може да се окаже факт от полза за защитата — засмя се адвокатът леко.
— Не виждам по какъв начин.
— Това — каза Мейсън с подигравателна симпатия в тона си — е в резултат на юридически астигматизъм.
— Е, хайде, джентълмени, нека се занимаваме само с делото — забеляза Нюарк.
— Съобщихте ли на полицията нещо, което Палермо да ви е казал относно времето, когато е напуснал жилището си в Скийнър Хийлз, за да спази часа на срещата?
— Каза ми нещо за това, но аз не го съобщих на полицията.
— Тогава свидетелят явно не може да дава показания за това — подхвърли Линтън.
— И явно свидетелят не бива разпитван за това — извести Мейсън.
— Процедирайте! — разпореди се малко троснато председателят.
— Вие давате лодки под наем? — продължи Мейсън.