Съдебната зала зашумя във весело възбуждение, което дори съдията не се опита да възпре.
— Надявам се, ако почитаемият съд позволи, аз съм в правото си да искам да ми се даде някакво обяснение — измърмори обърканият заместник областен прокурор.
— Съдът провежда — обясни му Нюарк — дребна аматьорска детективска дейност върху правите, посочени от мистър Мейсън. Ще забележите, че свещта върху този фотос е закрепена под известен наклон по отношение на масата.
— Е, та какво от това? — учуди се Линтън.
— Транспортирът показва, че ъгълът на наклонението е приблизително седемнадесет градуса по отношение на перпендикуляра.
— Добре, какво ако е така? Когато убиецът набързо е прикрепвал свещта, той не е ползувал нито отвес, нито правоъгълник, за да е сигурен, че ще е точно права.
— Това, което, струва ми се, вие недоглеждате и което, съвсем съм сигурен, е в мисълта на мистър Мейсън, е, че когато восъкът от тази свещ се е стичал, той се е разполагал доста равномерно около нея.
— Е, та каква връзка има всичко това? — настоя Линтън. — Восъкът си тече равномерно на всички страни, не е ли така?
— Не, ако свещта поначало е била под наклон — усмихна се Нюарк. — Свещта сама по себе си е ням свидетел на факта, че когато е горяла, тя е била в право положение.
— Но как е възможно това? Като гледате снимката, съвсем ясно се вижда, че свещта е отклонена доста много от перпендикуляра.
— Точно така. И струва ми се, това, което мистър Мейсън има На ум, е, че фактът на извън перпендикулярният стоеж на свещта е отлично указание кога тя е била запалена. Нали това е вашата мисъл, колега?
— Тъкмо това е — отговори Мейсън. — Ето защо показанията относно приливите и отливите са от такова първостепенно значение.
Председателствуващият Нюарк изучава съсредоточено снимката в продължение на няколко мига, а след това извести.
— Вече наближава 17:00 и заседанието ще трябва де се прекрати за днес. Разглеждането на делото ще продължи утре предиобед в 10:00. Междувременно съдът би желал да посъветва обвинението да преразгледа своите теории по случая, като ги съобрази с факта на тази наведена свещ и с изказването на мистър Мейсън относно времето на приливите и отливите. Това е много важна нишка. Заседанието се закрива.
XVII
Пол Дрейк, разположен в кантората на Пери Мейсън, нареждаше с характерния си монотонен глас:
— Трябва да ти отдам дължимото, Пери. Наистина измъкваш зайчета от шапката си. Накара областния прокурор да тича по затворен кръг, а вестникарите ще кажат възможно най-доброто за твоя клиент, когато изготвят дописките си за следобедната сесия на съда.
— Не вадя никакви зайци от никакви шапки — и Мейсън започна да кръстосва пода на кантората с палци, пъхнати под жилетката, с леко наведена глава, така че фиксираните му в килима очи сякаш искаха да пробият дупка в него. — Остави, Пол. Чувствувам, че почти се домогвам до истината, но се страхувам, че не мога да намеря остатъка от пътя, който ще ме отведе до нея. Впрочем доволен съм, че съдията Нюарк разбра значението на свещта и на приливите и отливите.
— Странно, но тази мисъл за свещта никога не би осенила и мен — провлече Дрейк.
— Обяснението е просто — посочи Мейсън. — Почти всички убийства биват извършвани върху сушата. Полицейските детективи са навикнали да разсъждават около убийството при тези условия и просто недоглеждат елементарни фактори, които съвсем естествено влизат в пресмятанията на човек, привикнал с морето. Попитай моряка за каквото и да било, свързано с океана или корабоплаването, и неговата първа мисъл ще бъде за приливите и отливите. От друга страна, лейтенант Траг и момчетата от отдела за убийства едва ли мислят някога за приливи и отливи, освен ако случайно не са рибари.
— Но — намеси се Дела Стрийт — как тази свещ може да се свърже с…
— С какво? — прибърза Мейсън.
— С кървавия отпечатък върху стъпалото?
— Та точно той ме тревожи.
— Карол Бърбанк ли го е оставила там?
— Трябва да е тя. Така заяви, а и върху обувката й имаше кръв.
— Има ли нещо не на място във връзка с това? — попита Дрейк.
— Не на място е това — обясни Мейсън, — че ако историята, която ни разказва Карол, е вярна, тя трябва да е оставила отпечатъка, преди човекът да е бил убит.
— Но тя не би могла да стори това, Пери.
— Видя ли добре положението на отпечатъка, Пол?
Дрейк се поизвъртя и се изправи в креслото, където се бе излегнал.
— Дай да хвърлим отново поглед на тази снимка, Пери.
Мейсън отвори чекмеджето на бюрото си и подаде на Дрейк фотос, който показваше кървавия отпечатък от дамска обувка на стъпалото.