— Изучавахме действието на отлива.
— Хубав боклук! — отзова се саркастично полицаят. — Вие сте занесли бомбата. Разчели сте си времето, та да се измъкнете, докато гръмне.
— Не ставай глупак! — нервираше се Мейсън. — За какво ми е притрябвало на мен да унищожавам яхтата?
— Защо някой друг ще иска да я унищожава? Ти имаш много повече основалия от всеки друг — и полицаят се обърна към Кемрън. — Пожела ли той да се върне направо тук или представи някакви доводи да се върти близо до яхтата? Да се бави, докато цялата работа се ликвидира?
Кемрън се колебаеше.
— Говорете! — подкани го полицаят.
— Не беше точно така — изсумтя накрая морякът. — Търсихме из мъглата тая лодка, като кръстосвахме в зиг-заг напред и назад.
— Някъде близо до яхтата ли?
— Около четвърт миля от нея.
Двамата полицаи размениха погледи, след което задушиха във въздуха и надникнаха в празните чаши.
— Какво сте пили тук? Ром, а?
— Пийнахме — отговори сухо Кемрън, като тъпчеше лулата си, без даже да посегне към бутилката с ром.
— Добре — кимна полицаят към Пери Мейсън. — Хайде, ти и тази дама!
XIX
Светлината в полицейския участък се състоеше от една-единствена електрическа крушка, прикачена към тавана на порцеланов рефлектор. Осветлението бе дрезгаво, мъчително, удряше право в уморените очи, но не бе в състояние да освети добре предметите в стаята.
С лице, носещо белезите на напрежение и изтощение, Пери Мейсън се бе опънал в стола си, с крака поставени върху един от ъглите на разкривена маса. Той погледна часовника си и изруга.
— Проклетия! Аз все още мога да понасям всичко това, но ти, Дела, се нуждаеш от малко сън.
— Изглежда не можем да сторим нищо, шефе.
— Ще почакаме още пет минути, а след това смятам да направя доста нещо. Аз…
Вратата се отвори. Полицаят, който ги беше задържал, се отмести на една страна, докато лейтенант Траг влизаше. Полицаят го последва и затвори.
— Е, да допуснем, че сега ще разкажете на лейтенанта какво точно се случи…
— Разговора ще водя аз, Медфорд — прекъсна го Траг и се обърна към Мейсън. — Какво се случи?
Мейсън кимна към полицая, когото Траг бе нарекъл Медфорд.
— Вашият скептичен приятел остави убиецът да се изплъзне под пръстите му.
— Разкажете ми за всичко това — подкани лейтенантът. Адвокатът разказа за отиването им на яхтата, за посещението на гребната лодка и за експлозията.
— Какво търсехте на яхтата? — запита лейтенантът.
— Исках да проуча действието на отлива — каза откровено Мейсън.
— Какво по-специално?
— Исках да легна на пода и да разбера точно колко време след кулминацията на прилива яхтата се накланя достатъчно, за да е в състояние да ме претърколи до най-ниско разположената страна.
— Какво открихте? — в тона на Траг имаше нескрит интерес.
— Четири часа и една минута след прилива яхтата се наклони достатъчно, за да ме преобърне до най-ниската степа на кабината.
— Колко време след прилива? — запита Траг, невярващ на ушите си.
— Четири часа и една минута — повтори Мейсън и се прозина. — Ще е необходимо да се направят само надлежните корекции в малките разлики по дати. А сега, мой скъпи лейтенант, Дела Стрийт и аз ще трябва да си вървим у дома или някой ще трябва да ни връчи обвинение. Изберете си, което искате.
— Това е то, Медфорд. Можете да си вървите — заключи лейтенантът.
Полицаят се колебаеше.
— Начинът, по който се държаха, лейтенант, говореше сигурно, че са виновни. Бих искал да можехте да видите лицата им, когато ги задържах.
— Аз бих искал също, но това е всичко, Медфорд. Колебаещ се, Медфорд напусна стаята.
— Това би променило времето на извършване убийството — отправи Траг замислен поглед към Мейсън, — а то значи около 21:40.
— Въпрос на доуточняване — поправи го Мейсън, — но не забравяйте, че обвинението фиксира времето между 17:30 и 18:00.
— Това не означава повече нищо — съгласи се веднага Траг, — особено след като повдигнахте в съда въпроса за приливите и отливите и след показанията на доктора за времето на кръвотечение.
— Боя се, че Хамилтън Бъргър не ще се съгласи с вас.
— Не желая да бъда цитиран за това, което ще ви кажа, но не мога да мълча.
— Какво е то?
— Съдията Нюарк е съгласен с вашата теория и е готов да направи днес в съда малка аритметика. Не ще накърня гласуваното ми доверие, ако ви кажа, че вашият „приятел“ Хамилтън Бъргър е съвсем объркан. Би трябвало да го чуете, когато разпитваше Дъглас Бъруел.