— Аз съм Керкота, царят на змиите. Всички земни змии са ми подвластни. Старият пустинник Нарада ме прокълна и обрече на такава мъка за туй, че исках да го излъжа. Изслушай моя разказ! Стой спокойно под страшните пламъци, които те обхващат, за да задушат бурята в душата ти, за да накажат Кали, който я е завладял, и най-после очистен, ти отново да намериш онова, което си изгубил. Слушай моя разказ — продължи Керкота, като се задушаваше от горещина, а Нала внимателно слушаше: — Смиреният пустинник Нарада беше насадил чудна градина около своята килия; в тази градина имаше от всички дървета и треви; имаше светли потоци и сенчесто-прохладни горички. Той покани всички безвредни животни, които ходят, летят, скачат, плуват и пълзят; а всички вредни, които късат със зъби, дерат с нокти или бодат с жило, прокълна и забрани влизането им в градината си. Той позволи да влизат в нея само онези от моите подвластни, които нямат отрова и не хапят, безвредно се вият из тревата, като събират росица по цветята или смучат благовонния сок на ягодите. Веднъж едно незлобно-весело, палаво змийче пълзеше по дърветата из градината, като блестеше ярко на слънцето с люспите си. Изведнъж то видя във въздуха гнездо, изплетено от тревички и мъх, което виси като люлка. Това бе гнездо на една малка птичка. Крилатата стопанка я нямаше дома — тя бе отишла за храна; яйчицата, покрити с мек пух, лежеха в гнездото. Като провря тънка шийка през клончето, змийчето се пъхна в гнездото и видя лазурноцветно яйце. Яйцето му се стори, че е росна капка, и изведнъж му се поиска да се напие: лизна яйцето, то се счупи. В тази минута долетя и птичката в гнездото. Като видя какво е направило змийчето, тя се отправи с жален писък право към Нарада.
Нарада в гнева си е ужасен. Щеше да загине змийчето, ако не се бе скрило бързо в градината. То се избави, като дойде при мене. Но старецът поиска да му дам престъпника. Аз не посмях да му откажа. Попитах го:
— Какво искаш? Как ще ми заповядаш да го накажа? Аз сам трябва да наказвам виновните си поданици.
— Искам утре да го видя увиснало на градинския плет — строго ми отговори Нарада. — А три дни подир това аз сам ще го изгоря пред всички, та занапред никой да не смее да тревожи градината ми с лоши дела.
Тежка ми се видя тази присъда: като свое чедо обичах това мило змийче; бързи и верни известия ми донасяше то. Превиваше се от страх, горкото, пред мене и с молба ме гледаше. Аз му казах: „По-скоро излез из кожата си!“ Нямаше нужда да повтарям — то мигом се яви с нова кожа, като остави старата си пред мене на земята. Повиках две големи змии, па им заповядах да прострат на плета празната кожа. Когато след три дни Нарада ще я снеме, той навярно ще си помисли, че слънцето я е изсушило; тъй си мислех аз и се надявах, че ще мине лъжата ми. Нарада беше доволен от моето послушание; като видя, че кожата виси на плета и вятърът я люлее, старецът рече: „Като жива е пъргава и подвижна, но цветът на кожата й е тъмен, бледна смърт я е обхванала.“
С това щеше да се свърши всичко, ако напук не бе долетяла птичката. Тя беше недоволна от законното наказание и поиска да се утеши със собствено отмъщение; долетя до висящата кожа, за да изкълве очите. През празните дупки видя, че кожата е също празна. Тозчас тя полетя към Нарада.
— Излъгали са те! Змийският цар не е обесил самото змийче, а кожата му — писна птичката.
Нарада страшно се разгневи. Изведнъж той се яви тук, дето се греех на слънце — при мене в тоя миг ги нямаше нито смока, нито змията, нито ламята — моите стражари. Аз си спях. Като се събудих от гърмовния глас на Нарада, Поисках да стана, но, обезсилен от могъщия му поглед, не можах да се помръдна.
— Измамнико — викна старецът, — удаде ти се да ме излъжеш: аз вместо самата змия празната й кожа предадох на огън и ти спаси виновната. Заради нея ти ще бъдеш наказан. Отсега няма да слезеш от този камък. Но ще се грееш тук не на слънчева светлина — друг пламък ще разпаля около тебе и ти ще гориш в него, като съскаш и пищиш от мъки, ще сменяш кожа след кожа с празна надежда да угасне огънят. Твоите мъки ще се свършат само когато отдалече дойде при тебе някой ненавистен сам на себе си, който иска да изгуби образа си. Ако го повикаш из средата на пламъка и той без страх влезе при тебе, за да избави себе си от мъки, разкъсван от страдания, по-силни от твоите, ако има такава твърдост в него, щото спокойно да изслуша повестта ти всред нетърпимия огън — тогава ти си спасен: в този миг ще се прекрати наказанието ти, и сам той, след изтичане на една година от тоя ден, ще си възвърне всичко, за което се е съкрушавало сърцето му. Но за да можеш в страданията си отдалеч да викаш избавителя, аз ще ти кажа името му — той се казва Нала.