С тези думи Нарада се изгуби. И моите мъки започнаха. Голи скали окръжаваха тоя камък; изведнъж чух шумолене и трясък. Оглеждам се, но какво да видя? — Навред из земните пукнатини, като остри игли, излиза пламък, все повече и повече расте, все по-високо и по-високо се издига, все по-ярко и по-ярко пламти; прикован о камъка, на който лежах, и въздухът, който дишах — малко по малко се обръща на нетърпима горещина. Отначало този пламък беше като тънка тревичка, но скоро се превърна в най-гъст храсталак; после се дигна цяла огнена гора, дето всяко дърво бе огън. С горещи езици листата шумоляха; от всяка страна клоновете се виеха като светкавици; върховете се събираха в огнен вихър и се люлееха, а димът в гърмовни облаци се трупаше над тях. Сега ти изпитваш моята мъка, безстрашни Нала. Напразно се свивах: пламъкът обгръщаше тялото ми, докато ми се пукне кожата, и пак се свивах за минутка, за да претърпя отново същите мъки. Цели седем години лежа на този огнен камък. Аз забелязвах бавния вървеж на времето, като повтарях всеки час. „Ела, о, благородни Нала, ела с мъката си при мене!“
Ето, най-после дойде и ти, но знай, че аз често получавах за тебе известия. Подвластните ми змии, на които са известни всички земни пътища, всеки ден ми пращаха змии скороходци и всяка от тях, щом изпълнеше своя дълг и ми предадеше известието, умираше пред мене в огъня. Виждаш ли колко изтлели кожи лежат тук? От тях аз можах да разбера как си обичал Дамаянти, как царе и князе са били повикани във Видарба; как моят гонител Нарада, преситен от земните плодове, посетил небесната градина на боговете; как той посял семената на сладостни думи, от които в миг израсло в сърцата на боговете желание да слязат на земята; най-сетне как си бил проводен от тях във Видарба. Аз зная, о, благородни Нала, и онова, което досега е било неизвестно на тебе; как Кали се е вмъкнал в непорочното ти сърце. Като се научих, че ти си изгубил царството си, че заедно със съпругата си скиташ гол по горите и степите, че най-после ти си я оставил, аз се утешавах с надеждата, че скоро ще се сбъдне това, което стана сега. Благославям, о, Нала, и тебе, и дохождането ти! Мъчителният пламък, който ме гореше досега, отстъпва вече на сладостната хладина, която иде от небето. Нала, не бой се: приближи се, вземи ме на пръста си и излез из пламъка.
Керкота млъкна, сви се бързо на колело и увисна на Наловия пръст. Царят побягна из пламъка и при всяка негова стъпка огънят отслабваше и гаснеше; скоро всичко изчезна, като че ли никога не е било. Като почувства пресния въздух, цяла обхваната от наслада, змията полази към онзи поток, в който Нала бе видял образа си и се бе уплашил сам от себе си. Дълбоко мушна глава във водата и захвана да утолява силната си жажда подир толкова продължителен престой в огъня. Водите на потока пресъхнаха, а змията стана, както по-преди, пълна. Като възвърна силите си, лъсна се на слънцето и каза на Нала:
— Приближи се. Преди да се разделим, ти трябва да ми преброиш зъбите. От дългото им скърцане при страшните мъки възможно е много от тях да съм изхабила и повредила.
Нала приближи: пред него се лъснаха зъби, които почна да брои:
— Един, два, четири…
— Сбърка, сбърка! — с гняв изсъска змийският цар. Ти не каза третия зъб. — С тези думи той удари с тоя зъб Нала по пръста и Нала веднага почувства, като че ли се разделя от себе си. В началото той видя собствения си образ в светлото огледало на щита, висящ на змийската шия; след туй този образ почна постепенно да бледнее и скоро се изгуби. Малко по малко мястото му зае друг, грозен; сега ясно стана на Нала, че е променил своя образ, и вече не беше страшен на себе си.
— Виждаш ли — каза Керкота, — че желанието ти се изпълни? Ти си преобразен, ти се раздели от себе си и отсега нататък от никого, дори и от жена си, не ще бъдеш познат. Нека се простим: иди си и не мисли, че моята отрова ще ти бъде опасна. В твоето чисто сърце тя не проникна, а влезе в оня, който те бе обладал: отсега той ще почне да се мъчи. А ти, преобразен, с надежда продължавай пътя си: търси в чужди страни прехрана, ала не забравяй за дарбите, получени от боговете в брачния ден: те не са изгубени за тебе, Нала, помни ги! Така също и изкуството да караш коне е запазено за тебе. Тръгни право към айодийското царство: там ще намериш цар Ритупарна. На земята няма никой, който би могъл да се равни с него в изкуството да смята и да владее тайната за игране на зарове. „Аз съм Вахука, укротител на коне“ — кажи му ти и ако те попита: — „Много ли можеш да преминаваш на ден?“ — отговори му: — „Цяло царство прекосявам.“ Поискай да научиш изкуството да смяташ, без което изгуби цялото си царство. И колкото по-скоро научиш това изкуство, толкова по-скоро ще се прекратят страданията ти, без да оставят и следа. Щом намериш жената и децата си, ти ще пожелаеш да възвърнеш предишния си образ. Тогава само си науми за сегашния час и се огледай в този щит; който притежава този щит, от него се боят всички змии по земята.