— Знай — извика царят, — че аз съм надарен със силата да смятам и с тайното изкуство да играя отлично на зарове.
— Като е тъй, ей сега ще ме научиш и на едното, и на другото. В замяна на това ще получиш изкуството да управляваш коне — каза Вахука.
— Добре! — гневно отвърна царят. Аз ти давам силата на броенето и тайната да се играе на зарове; от тебе, Вахука, ще получа дара, когато пристигнем във Видарба.
Щом изговори Ритупарна думите си, на Нала като че се отвориха очите и той от един път можа да преброи всичките листа, плодове и клонове на вибитаката; и в мига, когато почувства в себе си дадената сила, скритият в сърцето му изкусител Кали излезе и с дим и мъгла обхвана вибитаката. При първото чувство на свобода Нала обезумя. Но скоро дойде на себе си, видя се лице с лице със злия си враг и поиска да прокълне нечестивеца. Ала Кали си повдигна ръцете смирено и извика:
— Нала, въздържай се от клетва: стига ми, дето бях наказан от клетвата на твоята жена в минутата на страданието. Оттогава, запрян като в тъмница у тебе и измъчван от твоите мъки, аз денонощно проклинах себе си. Пожали ме, благодушни Нала: отсега съм вече безсилен. Отсега нататък всеки, който прочита повестта за злочестия ти живот, ще бъде неповредим от моите примамки и недостъпен за властта на зловредните духове, подобни на мене.
Смекчен от молбите на победения враг, Нала се въздържа от клетва. Кали се всели във вибитаката и пълното с живот дърво тутакси изсъхна. Цар Ритупарна се изуми при това чудо. Щом се скри изкусителят, Нала, избавен от мъка, светнал от радост и пламнал от новия живот, седна в колесницата двойно могъщ и конете отново полетяха.
Слънцето не беше залязло, когато Ритупарна пристигна във Видарба. Веднага на цар Бима известиха за нечакания гост и той побърза да покани владетеля на Айодия да отиде в двореца. Като гръм ечеше трясъкът на колесницата му към четирите страни на небосклона. Тозчас Наловите коне, впрегнати в Бимовата колесница, дочуха и усетиха, че господарят им иде. С радостно цвилене, като че ли са чули гласа на Нала, те отговориха задружно на познатия им глас; и самата Дамаянти се вслуша в този звук, подобен на ехо от дълбок гръм, и се смути. Нещо близко изведнъж долетя до усетливото й сърце — тъй и жената, и конете познаха от един път Нала по тропота на неговата колесница. Слоновете в царските обори и пауните по царския покрив настръхнаха. Те изведнъж се разтрепераха: слоновете дигнаха хоботи, протегнаха шии в радостен страх, като че ли усещат близка буря, която обещава дъжд, а пауните закрякаха.
Дамаянти си мислеше: „Този тропот на колесница и шумно шумолене, които тревожат небето и земята, пронизват душата ми. Това е Нала, моят съпруг. Ако ме е излъгало сърцето, по-добре ще бъде да не живея; ще се хвърля в жарките обятия на пламъка, за да свърша тъгата на самотния си живот.“
С такива тежки мисли Дамаянти седеше с младата си слугиня Кезина в беседката на двореца. Ето те виждат, че в широкия двор с трясък и гръм влизат коне и колесница, в която има трима души: цар Ритупарна, Вахука и Варшнея. А де е Нала?… С мъчителен страх гледаше Дамаянти. Тя видя царя; след това позна Варшнея; най-после загледа безобразния им спътник — той й е непознат. Тогава Ритупарна слезе от колесницата, Варшнея — също, а Вахука почна да разпряга конете.
От другата колесница слезе и Бима да въведе госта. Царете се поклониха учтиво един другиму, макар че и двамата не знаеха какво да си кажат. Ритупарна се озърна и не забеляза в царския дворец нищо, което да напомня за утрешния голям празник. Той си помисли: „Аз съм лековерно измамен с лъжливо известие“, и каза на Бима:
— Желая ти здраве и дълги години!
Бима отговори със същите любезни думи и след това попита:
— Какво е довело при нас, в столицата ни Видарба, великия гост?
Като чу този въпрос и като не видя никъде никакъв знак, че другите царе и князе са в царския дворец, айодийският цар отговори:
— Аз исках да се видя с тебе, добродушния Бима, и като се запозная, да се науча, всичко ли благоденства в твоето царство?
Такъв отговор се показа чуден на мъдрия Бима и непонятно му бе как е дошло на ум на цар Ритупарна да предприеме такъв дълъг път само да се научи здрав ли е царят на Видарба, когото дори не познава.
„Тук има навярно друга причина — си помисли той. — Ще се научим по-сетне.“
После подаде ласкаво ръка на госта и каза:
— Заповядай, цар Ритупарна, ние се много радваме. Но ти си уморен. Влез и си отпочини; всичко, що заповядаш, ще бъде изпълнено.