Заедно с Варшнея Ритупарна влезе в двореца, а Вахука изпрегна добрите коне и ги отведе в оборите. Подир това се върна, седна пак на предишното си място в колесницата и скоро цял потъна в скръбна размисъл.
Като го видя отгоре, Дамаянти въздъхна дълбоко. „Наистина ли се е измамило моето сърце? — си каза тя. — Но тропотът на колесницата ми бе познат, а Нала не виждам. Или Варшнея е взел неговото изкуство? Или боговете са го открили на Ритупарна?“ Тъй Дамаянти се мъчеше от тежко съмнение. Най-после тя се обърна към вярната Кезина, своята слугиня, и й каза:
— Слушай, Кезино, иди и разбери: кой е тоя, дето седи в колесницата тъй навъсен, с грозно лице и къси ръце? Помъчи се да узнаеш кой е той. Мене ме тревожи подозрението: дали не е Нала в чужд образ? Ти ето какво ще направиш: като говориш с него, повтори, уж случайно, тези думи, които заповядах да повтарят брамините; всичко, което ти каже, помни и ми го предай.
Тозчас Кезина отиде при Вахука, а Дамаянти остана там, дето си беше. Кезина се приближи до Вахука и му каза:
— Благородни гости, добре сте дошли във Видарба. Царската дъщеря Дамаянти ми заръча да узная: защо сте дошли и откъде?
— Ние сме от Айодия, царството на цар Ритупарна — каза Вахука. — Като узна от брамините, че Дамаянти отново ще си избира мъж, айодийският цар със своите бързоноги коне, които управлявам аз, долетя тук, за да се яви с другите на избора.
— Но ти не си сам при царя: вие сте двама. Кой е твоят другар? Ти сам кой си, отде си и как си постъпил на служба при Ритупарна?
— Моят другар е Варшнея, бивш коняр на Нала. Мене ме казват Вахука. Служа при царя като коняр, но мога да служа също и в готварница, понеже зная да готвя тъй вкусна храна, както и да управлявам коне.
— Кажи ми — попита Кезина, — не знае ли Варшнея нещо за Нала? Па и ти сам не си ли чул нещо?
— Наловите бедни деца — каза Вахука — били откарани от Варшнея при дядо им. Туй ми каза самият той. След като оставил царските коне във Видарба, той постъпил на служба при цар Ритупарна. За участта на Нала той не знае нищо и няма на земята никой, който да знае нещо за него. Под чужд образ, в непознато място се крие царят. На света само един Нала знае за Нала и само тази едничка, която е с Нала едно. Никому, освен на нея, той не е открил тайните си знакове.
— Но — каза Кезина — браминът, който посети Айодия, като се срещнал с тебе, повторил ти думите на Дамаянти: „Де си ти, играчо? Къде побягна с открадната дреха и остави жена си в гората? Тя все за тебе тъжи. Това ли й обеща със съпружеската си клетва?“ Помниш ли какво си отговорил на брамина на тези думи?
Вахука побледня и неподвижно загледа Кезина: пронизан внезапно от болка, той дълго нямаше сила да произнесе дори и една дума; с жален глас, с наведени просълзени очи, най-после тихо каза:
— В бедност и в тъга безропотно търпят верните на съпружеския дълг жени, кроткото им сърце с нежно великодушие отмъщава за обидата. Ако окаяният престъпник е можал в безумието си сам да погуби всичките си радости, като се е разделил от вярната си другарка; ако отчаяният без дреха, открадната от хитри птици, тайно се е отдалечил от спътницата си; ако оттогава насам денонощно плаче и скърби за изгубената — той ще бъде оплакан от добрата си жена; каквото и да се е случило с нея — добро или зло, — нежното вярно сърце ще го съжали. То ще помни само бедствието на мъжа, който поради тежката си вина е лишен от всяка утеха в тъгата си.
При тези думи Вахука се заля в сълзи. А Кезина веднага си отиде и бързо съобщи всичко.
— Той е! — с плач каза Дамаянти, като изслуша развълнувано Кезина. — Този е моят съпруг в чужд образ. Ти трябва отново да отидеш при него, Кезино. Скрий се наблизо и внимателно следи всеки поглед и всяка стъпка и виж дали не ще откриеш някакъв таен признак.
Кезина отиде, изпълни волята на царицата и се върна, та й каза:
— Нито ми се е случило досега, нито ще ми се случи някога да видя това, което стана. Този Вахука е съвсем особен човек. Нищо ниско или тясно няма за него: като приближи до ниските врата — не си навежда главата, а самите врата над него се повдигат; при неговото приближаване тясното място изведнъж става широко. Цар Бима заповяда да му приготвят всичко, за да наготви вечеря на цар Ритупарна, но както беше заповядано от тебе, вода не му дадоха; той дори и не забеляза това, само погледна съдовете и всички се напълниха с вода. Така също не помисли да поиска и огън, за да подпали дървата, а само взе слама и тя се запали от само себе си. Аз видях и много други неща: без да се изгори, с гола ръка ровеше в огъня; а водата възвираше, щом се допре до нея. Но туй последно чудо ме изуми повече от всички други: той видя един изсъхнал трендафил, който без листа лежеше в праха; взе го, погледна го и изведнъж в ръцете му се появи жив хубав трендафил. След това нечувано чудо, царице, аз незабавно припнах към тебе.