Дамаянти вече не можеше да се съмнява: такива бяха явните признаци на Нала — даровете, получени от боговете в самия ден на сватбата. И тя блаженстваща, видя със сърцето си желания Нала там, дето очите още виждаха Вахука.
— Тичай пак при него! — каза тя на Кезина. — Уханието на приготвената от него гозба е чудно приятно. Иска ми се да узная вкусна ли е тя. Поискай от Вахука къс печено месо.
Кезина отново припна към Вахука и скоро се върна с горещ къс. Като опита месото, Дамаянти усети познатия й вкус.
„Той е тук! Той е тук! — си повтаряше тя. — Но дълго ли ще крие светлия си образ и ще мъчи бедното ми сърце?“
Най-после тя заповяда на Кезина да вземе децата, да ги разведе из двореца, та Вахука да може да ги забележи. Щом видя двете малки деца, толкова отдавна изгубили баща си, Вахука се спусна насреща им, повика ги по име, притисна ги до сърцето си и заплака. Дълго време ги облива със сълзи, но когато се опомни, отдръпна се изведнъж и каза на Кезина:
— Аз също имам две малки деца, син и дъщеря, но отдавна съм отделен от тях. Ето защо тъй се умилих, когато видях тези деца. Но послушай: хората ще забележат, че ти често дохождаш при мене, и от туй ще ти излезе лоша дума без вина: иди си и вече не се явявай.
Като узна всичко, Дамаянти реши да направи последен опит и каза на майка си:
— Повикай Вахука при себе си. Аз ще ти открия една тайна: Нала е намерен: той е тук. Зная и го вярвам.
По молбата на дъщеря си царицата заповяда да повикат Вахука. Той онемя, като я видя. Неописуем укор за неговото сърце бе Дамаянти. Тя стоеше мълчешком, с пронизващ поглед. Като помълча малко, Дамаянти рече:
— Кажи ми, Вахука, знаеш ли някой верен мъж, способен тайно да напусне жена си и заспала с твърда вяра в неговата защита, да я изостави в гората, сама, без дреха, без храна, без стряха? Това направи с мене, Вахука, моят съпруг Нала. С какво съм го оскърбила? И как, Вахука, той е могъл да измени на своята Дамаянти, която на драго сърце е разделяла е него и скръб, и бедност, и срам, и изгнание — да измени на тази, на която е казал при годежа: „Отсега ще те почитам и обичам и с тебе ще деля радост и скръб, богатство и бедност, и всичко в живота.“ Вахука, кажи ми, как е могъл така да се измени, че всичко да забрави?
Разбит и бледен, Нала безмълвно слушаше Дамаянти. Очите й, светлозарни звезди, бяха покрити с облак от скръб и като бърз поток през гъстите й клепачи капеха сълзи.
— Че изгуби нишадското царство, не е виновен Нала — отговори Вахука. — Злобният Кали му взе ума и се вмъкна коварно в сърцето му. Нала в безумието си те изостави спяща; когато в гората ти прокълна врага, без да знаеш кой е той, твоите клетви пронизаха Кали, който спокойно владееше Наловото сърце; от това време той страда, като пламък в пламъци, заключен в страдащия Нала като в мрачна тъмница. Нала е избавен вече от нечистия дух и от всяка клетва ще бъде свободен, когато се види с жена си, ако намери, че тя е запазила верността и любовта си. Сега, отговори ми, Дамаянти: запазила ли си любовта, запазила ли си верността? Навсякъде по света ходят скороходци и отвсякъде ти свикваш нови младоженци в замяна на погиналия Нала.
Като чу жалбите на Нала, Дамаянти отговори:
— Ти ли, предпочетен пред боговете, ме оскверняваш с такова подозрение? Аз сама проводих брамина при Ритупарна с лъжливо известие за новия избор във Видарба. Сърцето ми узна, че ти, Вахука, си Нала, и невинната ми лъжа сполучи. Господарю, докосвам се до коляното ти, със спокойно сърце и с клетва казвам: любовта и верността към тебе съм спазила във всичката им чистота. Вятърът знае всичко: нека ми бъде обвинител, ако съм направила нещо, недостойно за вярна жена; слънцето, което всичко вижда, нека бъде мой обвинител; нека и небесните сили, които пазят небето и земята, повтарят самата истина.
Ето вятърът се отзова от небето и така гласи неговият отговор: „Като небето е чиста Дамаянти, вярвай в нея и подай й ръка!“
С такова чудно свидетелство, изцелен от своето подозрение, Нала си спомни онова, което му бе казал на прощаване змийският цар.
Погледна в дадения му огледален щит и в миг се яви предишният Нала, който простря ръце към своята Дамаянти. Дамаянти притисна главата на Нала до гърдите си.
Така, след толкова мъки, Нала се завърна при Дамаянти.
Рано, току-що се показа слънцето на изток, разбудиха царя с неочакваната радостна новина. „Нала се върна — каза царицата на Бима, — Дамаянти е пак с мъжа си.“
Бима, изумен от такова известие, повдигна вежди, царицата му откри с каква хитрост Дамаянти е примамила цар Нала във Видарба и с каква измислица е бил излъган цар Ритупарна. Бима се усмихна и отговори кратко: