Выбрать главу

— Аз ви прощавам тази женска хитрост само защото сполучихте.

Тогава се явиха Нала и Дамаянти заедно с децата си. Нала се приближи до дядо си, а Дамаянти — до майка си. Благодушният цар Бима ласкаво прие зетя си като син и с нежен поглед поздрави Дамаянти с възвърнатото щастие. Скоро след това дойдоха и братята, подадоха на Нала ръка и се прегърнаха със сестра си. След туй отвсякъде захванаха да се стичат сродници и близки; ето най-после и цяла Видарба се изпълни с тържествен шум: къщите се накитиха, по стрехите се развяваха знамена, всичките площади и улици закипяха от народ, а в храмовете горяха жертвеници. И сам Ритупарна се научи, че неговият коняр Вахука се преобърнал на Нала, че Дамаянти намерила мъжа си, че от нов избор тя няма нужда. Тогава той се приближи до Нала и му каза:

— Поздравявам те, благородни нишадски царю! Ако съм ти сторил нещо лошо, когато живееше у мене като слуга, то неволно съм го сторил: не знаех твоите тайни и те моля за прошка.

А Нала отговори:

— Царю Ритупарна, нито сянка оскърбление не съм видял от тебе; но и да съм бил оскърбен, неприлично е Нала да вземе върху си оскърблението, нанесено на Вахука. Ти беше благосклонен към мене, когато живеех под твоята стряха, а сега бъди благосклонен брат на нишадския цар Нала. Ти сам виждаш, че няма вече Вахука да ти бъде коняр; несъмнено е, че и Варшнея ще поиска да постъпи на предишната си служба. Но ти, царю Ритупарна, не ще изгубиш нищо: дара си да управлявам коне аз ти го давам, тъй както ти ми даде силата да смятам заедно с изкуството да играеш на зарове; и сега ти сам ще се върнеш в Айода с такава бързина, с каквато пристигна оттам с Вахука. А аз ще видя какво ще спечеля с изкуството, което ми даде.

Двамата си подадоха ръка и Ритупарна се върна в Айода. Нала гореше от желание да си възвърне престола, затова не остана дълго време във Видарба.

Като преседя един месец у дядо си, Нала тръгна с отбор храбра дружина за своето нишадско царство: той седна в бляскава колесница; могъщите коне се покоряваха на твърдата му ръка и летяха като хали; след тях вървяха 16 бойни слона с крепостни кули, пълни с войници; подир слоновете летеше един лек отред от 50 копиеносци; и най-после — дружина от добри стрелци. Не да се сражават ги водеше Нала, а да красят влизането му в Нишада. Така се приготви царят и на прощаване каза на Дамаянти:

— Ти остани под бащината си стряха, докато въздам ново щастие в нашия дом и го очистя от врага, който изтреби предишното щастие в него: тогава ти спокойно ще се върнеш в столицата ни с децата, както на небето се връща светлият ден, като изгонва тъмната нощ. Живей с радост и очаквай блажената минута на възвръщането ми за ново щастие.

Само с един поглед Дамаянти отговори на царя; но в този поглед имаше вече победа.

Нала полетя като буря и скоро стигна до царството, от което някога беше излязъл беден изгнаник. На брат си Пушкара, който владееше сега неговия престол, той каза:

— Аз те викам на нова игра: ще заложа жена си, а ти цялото нишадско царство — доволен ли си? Но по-преди трябва да се условя с тебе: ако ти изгубиш, всичко, което владееш, ще бъде мое, и над самия ти живот ще бъда господар; ако пък изгубя аз, то всичко, което владея, ща вземеш ти. Да не се бавим; според правилата на играта невъзможно ти е да ми откажеш на новата покана; сега свободен си да си избереш от двете игри, която обичаш: на желязо или на зарове. Ако искаш да опиташ меча си — излез, ще се радвам да се срещнем на едноборство: царството, наследство от бащите, трябва да пазим, докато е наше; когато сме го изгубили, трябва да умеем със сила да го възвърнем; тъй са ни учили прадедите. Настана часът. Залавяй се, Пушкара, за меча или за заровете. Пушкара се усмихна и отговори:

— Готов съм още един път да опитам щастието си. Дамаянти ще раздели с мене власт и богатство и скоро ще забрави миналото; аз и на нишадския си престол постоянно мислех за нея и се надявах, че ти ще дойдеш; ето, най-после ти дойде. Дамаянти ще бъде моя.

Разгневен от дръзкия отговор, Нала безмалко щеше да забие меча в сърцето на хулителя, но се сдържа и разтреперан, каза:

— Безумецо, стига си се хвалил, играй; ако изгубиш, ще заплатиш!

Заровете бяха хвърлени — всичко се реши: още с първото хвърляне Нала спечели нишадското царство от Пушкара. Победителят със смях погледна на победения:

— Какво ще кажеш сега? Моето законно царство, което ти мислеше да владееш, стана пак мое и отсега нататък ще бъде в силни ръце: между царя и царството трети не ще посмее да се вмъкне. Ти не си достоен и насън да видиш Дамаянти; ти си ми роб отсега нататък. Тъй реши съдбата. Но слушай: не с твоя власт аз някога бях свален от престола; изкусителят Кали, моят враг, ти помогна; ти това не знаеше, безразсъдни; знай, че аз не искам да ти отмъщавам за чуждо престъпление. Бъди свободен и живей в благоденствие много години.