Нарада отговори:
— Всемогъщи, ще ти кажа защо ти отдавна не виждаш никого от храбрите пълководци. Дамаянти, дъщеря на видарбинския цар Бима, на която няма подобна в целия свят, иска да си избере по сърце мъж, затуй всички князе отиват във Видарба. Всички разпри са прекратени: ето защо земята е мирна и в твоята светозарна област не дохождат бранници и храбреци.
Докато продължаваше разговорът, при Индра надойдоха всичките му другари — Агни, владетел на огъня, Варуна, повелител на водата, и Яма — бог земодържец. Като чуха разказа на Нарада, боговете радостно извикаха: „И ние ще отидем на този празник.“
Предвождани от Индра, боговете с бързи коне се спуснаха към Видарба, дето бяха вече събрани всички царе. В това време и Нала, разпален от обич, се запъти затам. Като идеха от небесата, боговете съгледаха Нала: той светеше като ден и боговете, пленени от хубостта му, в почуда го гледаха.
Четиримата владетели му казаха:
— Здравей, нишадецо, изтребителю на войските, Нала Пунялока! Искаш ли да ни служиш? Върви във Видарба като наш посланик.
— Всичко ще изпълня — отговори Нала.
После с прибрани от неволен страх ръце той смирено ги попита:
— Кои сте вие, облечени в слънчев блясък? С каква вест ще ми заповядате да отида във Видарба?
Индра му отговори:
— Знай, че ние сме богове, слезли на земята за прекрасната Дамаянти, за която сега отвсякъде се стичат земните царе; аз съм Индра, владетел на въздуха; този е Агни — могъщ повелител на огъня, онзи е Варуна, заповедник на водата, а този е великият пазител на земята, Яма. Помни, че ти сега си наш посланик; ето какво ще кажеш на Дамаянти: „Знай, княгиньо, че боговете са слезли от небето, за да си избереш за съпруг едного от тях.“
Нала скръсти ръце и отговори:
— И аз отивам във Видарба; не мога да бъда чужд посланик при Дамаянти; моля, избавете ме от такова задължение.
Тогава Индра каза:
— Нима, благородни нишадецо, ти сам не ни каза: „Всичко ще изпълня“? Можеш ли да нарушиш думата си? Върви и не се отказвай.
— Как ще вляза при княгинята? — запита Нала. — Всички входове са пазени от стража.
— За това не се грижи! — казаха боговете. — Ще влезеш свободно, върви и не бой се!
Нала тръгна, без да роптае против волята на безсмъртните. Той свободно се вмъкна в двореца, дето видя Дамаянти между дружките й: тя бе хубава като ангел, долетял от небето: и луната, и слънцето тъмнееха пред нейния пленителен образ. Като я зърна, Нала почувства мъката на обичта, но той надви стремежа на мъчителната сила.
Изумени от ненадейното му влизане, всички дружки на Дамаянти скочиха от местата си: тъй ги порази прекрасното му лице, та им се стори, че небето се е отворило. Като не смееха да го запитат, те тихо шепнеха помежду си: „Отде иде той, кой е, от какъв род е, от райски ли, от земен ли, или от исполински?“
Тъй се питаха те, ослепени от блясъка на Нала, без да смеят да вдигнат очи към него: дотолкова боговете възвеличиха с небесен блясък и тъй неземната му прелест. А Дамаянти — с пленителен поглед, с омайна усмивка — стоеше мълком пред тях, гледаше Нала и се топеше от скрит пламък. Най-после тя попита:
— Кой си ти, който всичко озаряваш, който с радостна мъка обхващаш душата? Как се промъкна между царската стража, незабелязан от никого, в жилището на царската дъщеря, което е за всички затворено? Кой си ти? Как ти е името?
Нала отговори:
— Знай, Дамаянти, аз съм Нала. Изпратен съм във Видарба, княгиньо, да ти известя, че великите богове Индра, Агни, Варуна и Яма слезнаха от небето, за да си избереш за съпруг едного от тях. Под тяхната закрила аз можах да вляза тук незабелязан; като знаеш това, постъпи, както намираш за най-добре.
Като чу това, Дамаянти поднесе своята благодарност на боговете, а след това с усмивка каза на Нала:
— Не някой от боговете, а ти си моят избраник: аз съм твоя и всичко мое, о, владетелю на моята душа, принадлежи на тебе. Това, що ми каза златокрилият лебед, съкруши моето сърце: всичките царе и князе са повикани на избор само за да привлека и тебе, но ти си избран още отнапред: аз се заклех да бъда твоя и отдавна те очаквам. Ти ще се сгодиш за мене — не ти прилича да се явяваш като посланик на други. Знай, че ако бъда отхвърлена от тебе, аз не ще живея вече.
— Но как можеш да предпочетеш пред безсмъртните богове обречения на смърт? — запита Нала видарбинската княгиня. — Който отива против волята на безсмъртните, отива към смърт. Те ще те искат, Дамаянти. На безсмъртните богове ли ще откажеш? Не прави това, послушай своя приятел!