Пушкара падна с плач на колене пред брата си:
— О, Нала! Милостта на боговете и всяко земно щастие да бъдат с тебе. В скромния си живот аз, твой поданик, по-спокойно ще живея, отколкото на престола, дето спокойствието ми беше основано върху удара на неверните зарове. Преди всичко ще изкъпя грешното си тяло в Ганг, като прокълна тези злокобни зарове, в които властват злите духове. А ти върни тук Дамаянти в блясъка на прекрасното слънце, кажи й да не таи гняв в сърцето си против мене: да забрави старите теглила, да бъде двойно блажена с очистеното от мъка щастие.