— Почакайте, момчета! — вика той. — Почакайте! Не го теглете напразно, ще го изпуснете. Тук трябва умение!...
Ефим се присъединява към дърводелците и тримата, като се блъскат един друг с лакти и колене, пухтят и ругаят, тъпчат на едно място... Гърбавият Любим се задавя и въздухът се оглася от остра конвулсивна кашлица.
— Къде е говедарят? — чува се вик от брега. — Ефиим! Говедарю! Къде си? Стадото влезе в градината! Изкарай го, изкарай го от градината! Чуваш ли? Къде се е дянал този стар разбойник!
Чуват се мъжки гласове, след това женски... Зад оградата на господарската градина се показва помешчикът Андрей Андреич с персийски халат и с вестник в ръка...
Той гледа въпросително по посока на виковете, които долитат откъм реката, и после бързо ситни към къпалнята...
— Какво става тук? Кой вика? — пита строго той, като вижда през клоните на върбалака трите мокри глави на риболовците. — Какво тършувате там?
— Ри... рибица ловим... — мърмори Ефим, без да повдигне глава.
— Ще ти дам аз на тебе една рибица! Стадото влязло в градината, а той рибица!... И кога ще бъде готова къпалнята, дяволи? Вече два дни работите, а какво сте свършили?
— Ще я... направим... — пъшка Герасим. — Лято голямо, ще имаш време, вашескородие, да се изкъпеш... Пфррр... Ами с налима, с налима не можем се оправи. Наврял се под дънера и като в дупка: ни насам, ни натам...
— Налим? — пита господарят и очите му лъсват. — Че измъквайте го по-скоро де!
— После ще дадеш половин рубла... за услугата... Ама пък един налим е, като твоята търговка... Струва си, вашескородие, половин рубла... за труда... Не го натискай, Любим, не го натискай, че ще го смажеш! Подпирай отдолу! Я дръпни корена нагоре, добри човече... какъв беше там? Нагоре, а не надолу, дяволе! Не шавайте с крака!
Минават пет минути, десет... Господарят губи търпение.
— Василий — вика той, като се обръща към имението. — Васка! Повикайте ми Василий!
Дотичва кочияшът Василий. Той дъвче нещо и тежко диша.
— Влизай във водата — заповядва му господарят. — Помогни им да извадят налима... Налима не могат да извадят!
Василий бързо се съблича и влиза във водата.
— Ей сегинка... — бърбори той. — Къде е налимът? Ей сегинка... Завчас!... Ти да беше се махнал, Ефим! Ти си стар човек, няма какво да се бъркаш, дето не ти е работа! Къде има налим тук? Ей сегинка ще го... Ето го! Пуснете ръце!
— Защо пуснете ръце? И ние знаем: пуснете ръце! Ами измъкни го!
— Къде ще го измъкнеш така? Трябва за главата!
— Това всеки го знае, глупако! Ама главата му е под дънера!
— Я не лай, че ще го загазиш! Мискинин!
— Пред господаря и такива думи... — бърбори Ефим. — Не ще го измъкнете вие, братлета! Вече твърде удобно заседна той тук!
— Почакайте, аз ей сега... — казва господарят и започва бързо да се съблича. — Четирима глупаци и не можете един налим да извадите!
След като се съблича и почаква малко да се охлади, Андрей Андреич влиза във водата. Но и неговата намеса не довежда до нищо.
— Трябва да се отреже дънерът! — решава накрая Любим. — Герасим, върви донеси брадва! Брадва дайте!
— Да не си отсечете пръстите! — казва господарят, когато се чуват под водата ударите на брадвата в дънера. — Ефим, махай се оттука! Чакайте, аз ще извадя налима... Вие, таквоз, недейте...
Дънерът е подсечен. Леко го пречупват и Андрей Андреич за голямо свое удоволствие усеща как пръстите му се вмъкват под хрилете на налима.
— Вадя го, братлета! Не се събирайте... чакайте... вадя го!
На повърхността се показва голямата глава на налима, след нея черно, дълго колкото аршин тяло. Налимът тежко върти опашка и се мъчи да се отскубне.
— Да имаш да вземаш... Няма го майстора, брат. Пипнахме ли те? Аха!
По лицата на всички се разлива медена усмивка. Минава минута в мълчаливо съзерцание.
— Знаменит налим! — бъбри Ефим, като се почесва под ключиците. — Има едно четири-пет кила...
— Н-да... — съгласява се господарят. — Пухти, пухти. Целият напира отвътре. А... ах!
Налимът изведнъж неочаквано прави рязко движение с опашката нагоре и риболовците чуват силен плясък. Всички разперват ръце, но вече е късно, налима — върви го гони.
1885