— Какво имаш предвид?
— Истинските цветя могат да са подарък — и почти винаги са, нали така? Изкуствените цветя са нещо друго.
— Какво?
— Бих ги нарекла украса за дома, нещо за домакинството. Един мъж не би подарил на жена си изкуствено цвете. Все едно да й купи за подарък тапети с цветни мотиви.
— Какво точно ми казваш?
— Не съм сигурна. Но ако тази жена е открила пластмасово цвете на местопрестъплението и е сметнала, че съпругът й го е донесъл за нея, смятам, че греши.
— А откъде мислиш се е взело тогава?
— Нямам представа.
— Тя изглеждаше напълно убедена, че го е донесъл като подарък за нея.
— Нормално е да й се иска да е така, нали?
— Може би. Но ако той не го е донесъл в къщата и при положение, че и синът е бил навън с нея през цялата вечер, това би означавало, че убиецът е възможен източник.
— Предполагам — съгласи се Маделайн, но интересът й очевидно бе намалял.
Гърни знаеше, че тя категорично тегли черта между разбирането на това, какво би сторил един реален човек при определени обстоятелства, и нещо толкова хипотетично като евентуалния източник на даден предмет в някаква си стая. Той усети, че е прекосил тази линия, но въпреки това продължи да настоява:
— И защо убиецът би оставил цвете до жертвата си?
— Какво цвете беше?
Да, наистина можеше да разчита на нея да поиска повече подробности — така въпросът ставаше по-конкретен и реален.
— Не съм сигурен. Знам какво не беше. Не беше роза, нито карамфил, не беше и далия. Но някак приличаше на всички тях.
— Как?
— Ами, първо ми напомни на роза, само че беше по-голямо, с много повече венчелистчета и по-гъсто разположени. Беше с големината на едър карамфил или далия, но пък отделните венчелистчета бяха по-широки от техните — приличаха на къдрави листенца на роза. Хващаше окото, едно такова… ефектно цвете.
За пръв път, откакто се бе върнал вкъщи, лицето на Маделайн се оживи от истински интерес.
— Хрумна ли ти нещо? — попита той.
— Може би… хмм…
— Какво? Знаеш ли кое е цветето?
— Така мисля. Всъщност е голямо съвпадение.
— Исусе! Ще ми кажеш ли, или не?
— Освен ако не бъркам, цветето, което току-що описа, много прилича на… божур11.
Бутилката „Хайнекен“ се изплъзна от ръката му.
— Мили боже!
И след като разпита Маделайн какво представляват божурите, той тръгна към кабинета си да се обади на няколко души.
Глава 36
Едното нещо води до другото
По времето, когато затвори телефона, Гърни бе успял да убеди детектив Клам, че появата на топонимичното цвете от първото убийство на сцената на второто престъпление, не може да е просто съвпадение.
Също така предложи някои действия, които да бъдат предприети без никакво отлагане. Първо, да се проведе цялостно претърсване на къщата на Шмит за странни писма и бележки, всякакви римувани текстове, всичко, написано на ръка или с червено мастило. Второ, да се предупреди съдебният лекар за комбинацията от рани — от куршум и счупена бутилка — използвана в Пиъни, в случай че поиска да погледне отново трупа на Шмит. Да се претърси основно къщата за улики от произвеждането на пистолетен изстрел или заглушаването му. Отново да се огледа имота и съседните му, както и улицата между къщата и общата ограда, за счупени бутилки, особено такива от уиски. Да се започне изготвянето на биографичен профил на Албърт Шмит, чрез който да се търсят евентуални връзки с Майк Мелъри, конфликти и врагове, правни проблеми или такива, свързани с употребата на алкохол. Накрая се усети, че „предложенията“ му звучат като нареждания, забави темпото и се извини:
— Съжалявам, Ранди. Увлякох се. Случаят Шмит си е изцяло твой. Ти отговаряш за него и съответно следващият ход ще зависи от теб. Знам, че не аз командвам, и се извинявам, че се държах така.
— Няма проблем! Впрочем, тук има един лейтенант, казва се Евърли, който твърди, че е бил в Академията заедно с някой си Дейв Гърни. Да не би да става въпрос за вас?
Гърни се засмя. Бе забравил, че Боби Евърли е разпределен в този район.
— Да, аз съм.
— В такъв случай, сър, приветствам вашия принос — когато и както и да сметнете за необходимо да се намесите. И ако решите да разпитате отново госпожа Шмит, можете да го направите по всяко време. Мисля, че подходът ви към нея бе много добър.
11
Peony (пиъни) — божур. Името на градчето/местността, където е извършено убийството на Мелъри. — Б.пр