Той се обърна на стола и видя силуета на Маделайн, очертан в рамката на вратата.
— Клайн иска да открия връзки, по-конкретни и солидни от божур, който може и да не е божур — обясни той. — Казах на следователя от Бронкс няколко неща, на които да обърне внимание. Да се надяваме, че ще открие нещо.
— Ти като че ли се съмняваш?
— Ами — от една страна, имаме божура или поне това, което смятаме за божур. От друга страна, трудно можем да свържем семейства Шмит и Мелъри по някакъв начин. Надали има други две двойки, за които толкова да важи изразът „живеят в различни светове“.
— А ако става въпрос за сериен убиец и такива връзки просто няма?
— Дори серийните убийци не убиват напосоки. Жертвите им имат нещо общо — всичките са блондинки, азиатци или гейове… Имат някаква обща характеристика, която носи специално значение за убиеца. Тоест, дори Мелъри и Шмит никога да не са участвали заедно в каквото и да било, ние отново щяхме да търсим нещо общо или подобно помежду им.
— Ами ако… — започна Маделайн, но телефонът я прекъсна.
Обаждаше се Ранди Клам.
— Съжалявам, че ви безпокоя, сър, но си помислих, че ще искате да знаете. Бяхте прав. Минах с колата да навестя вдовицата и зададох въпроса, точно както ме посъветвахте да направя — спокойно и с неангажиращ тон, все едно току-що съм се сетил. Казах само „Мога ли да взема бутилката от уиски, която сте открили?“. Дори не се наложи да намесвам Господ. Проклет да съм — тя ми отвърна, по същия начин, по който я бях попитал, „В боклука е“. И така — отидохме в кухнята и там, в кофата за боклук, си кротуваше една счупена бутилка от „Четири рози“. Седя аз и я зяпам, останал без думи. Не че се учудих, че сте бил прав — не ме разбирайте погрешно — но, божичко! Не очаквах да е толкова лесно. Толкова дяволски очебийно. Е, в момента, в който си събрах мислите, я попитах как точно я е открила. Но точно в този момент цялата ситуация изведнъж й се изясни — може би защото вече не звучах така нехайно — и тя страшно се разстрои. Казах й да се успокои, да не се тревожи за това, просто да ми обясни къде е била бутилката, защото това много би ни помогнало… Може да съм я питал и нещо от рода на — защо, по дяволите, си я преместила… Не го казах по този начин, естествено, но това си помислих. И така… Погледна ме тя и знаете ли какво ми каза? Вика — Албърт така добре се справяше с проблема с пиенето. Не беше пил почти цяла година. Посещаваше сбирките на анонимните алкохолици, всичко беше наред… Така че когато видяла бутилката до него — точно до пластмасовото цвете — първото нещо, което си помислила, било, че е започнал отново да пие и е паднал върху бутилката, прерязал си е гърлото и така е умрял. Не й хрумнало веднага, че е бил убит — всъщност изобщо не й дошло на ума, докато не пристигнали ченгетата и не започнали да говорят за това. Само че преди да дойдат те, тя скрила бутилката, защото си мислела, че е неговата бутилка, а не искала никой да разбера, че отново се е подхлъзнал по пътеката на порока.
— И дори след като проумяла, че е бил убит, все още не е искала никой да знае за бутилката?
— Не. Продължавала да мисли, че е неговата бутилка, и не искала никой да разбере, че пие отново, особено новите му приятели от клуба на алкохолиците.
— Мили боже!
— И така всичко се превръща в една ужасна каша. От друга страна, вие си получихте потвърждението, че убийствата са свързани.
Клам беше разстроен и изпълнен с противоречиви чувства. Самият Гърни много добре познаваше това състояние — точно заради него бе толкова трудно и така изтощително да си добро ченге.
— Справи се страхотно, Ранди.
— Просто направих онова, което ми казахте — отвърна Клам с характерния си забързан и напрегнат маниер. — След като прибрах бутилката, се обадих на екипа за събиране на доказателства. Накарах ги да се върнат в къщата и да преровят цялото място за писма, бележки — да проверят всичко. Попитах госпожа Шмит за чековата им книжка. Нали ми споменахте за нея тая сутрин. Тя ми я даде, но не можа да ми каже нищо полезно. Държеше я, все едно е радиоактивна. Каза, че Албърт се грижел за сметките. Тя не обичала чекове, защото на тях имало числа, а човек трябва да е внимателен с числата. Числата били дяволска работа — издърдори един куп глупости за Сатаната и други подобни религиозни дивотии. Както и да е, взех книжката, но разчитането й ще отнеме доста време. Албърт може и да е плащал сметките, но не се е старал много да води счетоводството. На кочана нямаше чекове на името на Арибда, Харибда или Сцила — това бе първото, което проверих — но това няма кой знае какво значение, защото на повечето талони от чекове нямаше имена, само суми. На някои липсваше и това, всъщност. Колкото до месечните извлечения, тя не знаеше дали в къщата има такива, но ние ще потърсим. Ще вземем и разрешението й да изискаме фотокопия от банката. Междувременно, след като вече знаем, че сме на двата ъгъла на един и същи триъгълник, има ли нещо друго, което да споделите за убийството на Мелъри?