Вместо това затърси номера на полицейското управление на Содъртън, Масачузетс.
Разговаря с дежурния сержант — мъж с дрезгав глас и име, напомнящо на известна марка храна за кучета. Калкън, така се казваше. След като се представи, Гърни обясни, че човек от Содъртън на име Ричард Карч представлява интерес за разследване на убийство в щата Ню Йорк. Добави, че въпросния мъж може би го грози опасност, а очевидно няма телефон. И че е жизненоважно да му се отнесе телефон — или той да бъде заведен при такъв — за да го предупредят за ситуацията.
— Ричи Карч ни е стар познайник — обяви Калкън.
— Звучи така, сякаш сте си имали проблеми с него.
Калкън не отговори.
— Досие ли има?
— Кой казахте, че сте?
Гърни повтори, като този път даде малко повече подробности.
— И това е част от разследване на…?
— Две убийства — едното извършено в северната част на щат Ню Йорк, другото в Бронкс — един и същи модел. Преди да бъдат убити, и двете жертви са получили съобщения от убиеца. Имаме доказателства, че Карч е получил поне едно подобно съобщение. Това го превръща в потенциална трета жертва.
— Тоест, искате Лудия Ричи да се свърже с вас, така ли?
— Трябва да ни се обади незабавно. За предпочитане е да го направи в присъствието на някой от вашите хора. След като говорим с него по телефона, вероятно ще трябва и да го разпитаме в Содъртън — със съдействието на вашето управление, разбира се.
— Ще изпратим кола там, когато успеем. Дайте ми номер, на който да може да ви се обадим.
Гърни му даде номера на мобилния си телефон, за да остави свободен домашния. По него трябваше да се обади на Клайн, Бюрото за криминални разследвания и Клам. Клайн беше излязъл и нямаше да се връща, както и Елън Ракоф, така че обаждането автоматично се прехвърли към друг телефон, който звънна шест пъти, преди някой да вдигне. Гърни тъкмо се канеше да затвори.
— Щимел.
Гърни се сети за мъжа, който бе дошъл с Клайн на срещата с БКР и който приличаше на ням военнопрестъпник.
— На телефона е Дейв Гърни. Имам съобщение за началника ви.
Не последва отговор.
— Там ли сте?
— Тук съм.
Гърни осъзна, че друга покана да продължава няма да получи. Така че каза на Щимел за доказателствата, потвърждаващи връзката между убийства номер едно и номер две. После сподели за третата потенциална жертва, която бе открил чрез Дърмот. Съобщи му и за стъпките, които беше предприел чрез полицейското управление в Содъртън да се добере до Карч.
— Записахте ли всичко?
— Записах.
— След като информирате окръжния прокурор, ще се свържете ли и с бюрото за криминални разследвания, или да говоря директно с Родригес?
Последва кратко мълчание. Гърни предположи, че намусеният му и необщителен събеседник преценява последствията от действията си при двата варианта. Тъй като добре познаваше склонността на повечето ченгета да упражняват пълен контрол, бе около 90 процента сигурен, че ще получи именно такъв отговор:
— Ние ще се погрижим.
След като го отърваха от задачата да се обади на БКР, на Гърни му остана да се обади само на Ранди Клам.
Както обикновено, той вдигна на първото позвъняване.
— Клам — и пак както обикновено, звучеше сякаш страшно бърза и прави поне още три неща, докато говори. — Радвам се, че се обадихте. Точно правя три списъка на пропуските в чековата книжка на Шмит — записани суми, но не и имена, издадени чекове, които не са осребрени, и липсващи поредни номера на чековете. Започнах от най-новите.
— Някъде из списъците ти да е изскочила сумата 289.87 долара?
— Моля?! Как го разбрахте? Това е един от чековете, които са написани, но не са осребрени. Как…
— Винаги иска точно тази сума.
— Винаги? Тоест… повече от два пъти?
— До същата пощенска кутия е изпратен трети чек. Предприели сме стъпки да се свържем с изпращача. Именно затова се обаждам — да ви уведомя, че си имаме работа със стабилен модел. И ако продължава да го следва, то в бунгалото на Шмит трябва да се огледате за куршум от „полицейски специален“, 38-ми калибър.
— Кой е третият?
— Ричард Карч от Содъртън, Масачузетс. Един тип с много труден характер.