— Да-а.
— Ако бях по-малко доверчив, щях да се замисля дали сте достатъчно сериозен, като се има предвид поведението ви. Надявам се, че схващате добре ситуацията. Но все пак ще сложа всичките си карти на масата, да не би да е останало нещо недоизяснено. Решил съм да ви убия. Това повече не подлежи на обсъждане. Единственият въпрос е кога ще ви убия. Тази част от уравнението все още зависи от вас. Разбирате ли казаното дотук?
— Ще ме убиеш. Ама аз решавам кога. — Нардо говореше с нещо, близко до презрително отегчение, което явно забавляваше Дърмот.
— Точно така, лейтенанте. Вие решавате кога. Но това ще важи само до определен момент, разбира се — защото при всички положения накрая ще свърши по подходящия начин. Дотогава можете да останете жив, ако казвате, каквото искам да кажете, и правите, каквото искам да правите. Ясно ли ви е дотук?
— Да.
— Ще ви помоля да запомните, че във всеки един момент имате избора да умрете на секундата. Трябва просто да не последвате инструкциите ми. Съдействието ще прибави ценни мигове към живота ви. Съпротивата ще ги извади от общата сума. Какво може да е по-просто от математиката?
Нардо се взираше в него, без да мига.
Гърни плъзна крака си няколко сантиметра назад към краката на стола си, за да е в най-добра позиция за рязък скок към леглото. Очакваше напрежението между двамата мъже пред него всеки момент да избухне.
Дърмот спря да гали гъската.
— Моля, върнете крака си обратно на мястото, където беше — каза, без да сваля погледа си от Нардо. Гърни направи, каквото му бе казано. Определено започваше да уважава повече периферното зрение на мъжа на леглото. — Ако направите още едно движение, ще ви убия и двамата, без да казвам каквото и да било. Сега, лейтенанте — продължи ведро той, — слушайте внимателно каква е задачата ви. Вие сте актьор в пиеса. Името ви е Джим. В пиесата се разказва за Джим, съпругата му и синът й. Пиесата е кратка и проста, но има много силен завършек.
— Трябва да пишкам — каза жената замаяно, все едно беше пила. Пръстите й продължаваха да галят русите й къдрици.
— Всичко е наред, скъпа — отговори той, без да поглежда към нея. — Всичко ще бъде наред. Всичко ще бъде така, както трябваше да бъде. — Дърмот леко намести гъската в скута си — или по-скоро, пистолета в нея, както предположи Гърни. — И така, готово ли е всичко?
Ако погледът на Нардо можеше да убива, Дърмот щеше да е отдавна мъртъв. Вместо това единствената промяна, която личеше у него, бе някакво потрепване в ъгълчето на устните му. Можеше да е усмивка или пък тик от прекомерна възбуда.
— Ще приема мълчанието ви за „Да“, но само този път. Съвсем приятелски ви предупреждавам: каквато и да било неяснота в отговорите ви от тук нататък ще доведе до незабавното прекратяване на пиесата и на живота ви. Разбирате ли ме?
— Да-а.
— Добре. И така. Завесата се вдига и пиесата започва. Сезонът е късна есен. Времето — късна вечер. Отдавна е тъмно. Доста неприятно време — отвън има сняг, тук-таме и лед. Всъщност нощта много прилича на тази. Това е почивният ви ден. Прекарали сте го в местен бар, пили сте цял ден с приятелчетата си по чашка, до един пияници като вас. Точно така прекарвате всичките си почивни дни. Прибирате се вкъщи и пиесата започва. Клатушкате се към спалнята на съпругата си, влизате вътре. Лицето ви е червено и гневно. Очите — помътнели и глупави. Носите бутилка от уиски в ръка. — Дърмот посочи към бутилката от „Четири рози“ върху дървената ракла. — Може да използвате тази. Вземете я — сега.
Нардо пристъпи напред и взе бутилката.
Дърмот кимна с одобрение:
— Инстинктивно я преценявате като потенциално оръжие. Това е много добре, наистина е подходящо. Определено имате еднаква умствена нагласа, дори близост с героя си. Сега, вече с тази бутилка в ръка, заставате на едно място и се клатите наляво-надясно. Точно там, до леглото на съпругата ви. Гледате глупаво и вбесено към нея и малкото й момченце с неговата плюшена гъска в леглото. Оголвате зъби като тъпо бясно куче. — Дърмот замълча и започна да изучава лицето на Нардо. — Да видя как оголвате зъби!
Устните на Нардо се свиха, а после се разтвориха… Гърни бе сигурен, че в гнева му нямаше нищо фалшиво.
— Точно така! — ентусиазира се Дърмот. — Идеално! Наистина имате талант за това. Сега стоите там с кървясали очи, по устните ви има слюнка, крещите на жена си в леглото: „Какво, по дяволите, прави той тук?!“. Сочите към мен. Майка ми казва: „Успокой се, Джим, точно показваше на мен и патенцето си книжката си с приказки“. Вие казвате: „Не виждам никаква скапана книга!“. Майка ми ви отговаря: „Ето я, тук на масата до леглото“. Но вие си мислите за неприлични работи, мръсни работи — и това се вижда на отвратителното ви лице. Мръсните ви мисли се процеждат като мазната пот през мръсната ви кожа. Майка ми ви казва, че сте пиян и трябва да отидете да спите в другата стая. Но вие започвате да се събличате. Аз крещя — викам ви да излезете. Само че вие събличате всичките си дрехи, заставате гол ей там и ни гледате злобно и похотливо. Имам чувството, че ще повърна заради вас. Майка ми ви крещи, вика ви да спрете да правите такива отвратителни неща, да излезете от стаята. Вие казвате: „Кого наричаш отвратителен, скапана развратна кучко?!“. И разбивате бутилката в таблата на леглото, а после скачате на него като някаква гола маймуна, все още с бутилката в ръка. Цялата стая смърди на уиски толкова силно, че ми призлява. Тялото ви смърди. Наричате майка ми „курва“. После…