Гърни изчака Джъстин да отиде за кафе, след което заяви на Мелъри:
— Ако имаш време, бих искал да се обадиш на един човек, преди да си тръгна.
— Да се върнем в къщата. — Явно беше, че Мелъри желае да постави дистанция между гостите си и всичко, което би могло да е свързано с настоящите му затруднения.
По пътя към къщата Гърни обясни, че иска от него да се обади на Грегъри Дърмот и да поиска повече подробности за историята и сигурността на пощенската му кутия, както и всичко друго, което си спомня за получаването на чека от 289.87 долара на името на Х. Арибда, който бе върнал на Мелъри. По-точно — има ли друг човек от фирмата на Дърмот правото да отключва кутията? Дърмот винаги ли държи при себе си ключа? Има ли втори ключ? Кога е наел кутията, от колко време я ползва? Случвало ли се е друг път да получава в нея поща със сбъркан адрес? Да е получавал някога чек, за който няма обяснение? Дали имената Арибда, Харибда или Марк Мелъри му говорят нещо? Някога да са му споменавали за Института за духовно обновление?
Точно когато на Мелъри започна да му идва в повече, Гърни извади от джоба си една индекс карта и му я подаде:
— Всички въпроси са тук. Господин Дърмот може и да не иска да отговори на всичките, но си струва да опитаме.
Докато вървяха сред лехите от увехнали и вехнещи цветя, Мелъри като че потъваше все повече в тревогите си. Когато стигнаха до патиото зад елегантния му дом, той спря и заговори, снижавайки гласа си, като че се притесняваше да не ги подслушват:
— Миналата нощ не спах изобщо. Тая работа с числото деветнайсет направо ме побърка.
— Не ти ли хрумна някаква връзка? Не се ли сещаш какво значение има за теб?
— Нищо съществено. Разни глупости. Веднъж един терапевт ми даде списък от двайсет въпроса, темата беше „Имате ли проблем с пиенето?“, а аз отговорих с „да“ на деветнайсет от тях. Първата ми съпруга беше на деветнайсет, когато се оженихме. Такива неща — случайни асоциации, нищо, за което човек да може да предвиди, че ще се сетя, независимо колко добре ме познава.
— Въпреки това той го е направил.
— Точно това ме побърква! Погледни фактите. В пощенската ми кутия е оставен запечатан плик. Получавам телефонно обаждане и ми се казва да си намисля, което число искам. Избирам деветнайсет. Отивам до кутията, вземам плика, а в писмото в него се споменава деветнайсет! Точно числото, което ми е хрумнало! Можеше да си помисля за две хиляди деветстотин петдесет и едно. Но помислих за деветнайсет и това бе числото в писмото. Казваш, че ЕСВ — екстрасензорните възприятия, са глупости, но как ще обясниш това по друг начин?!
Гърни отговори с тон, който беше толкова спокоен, колкото този на Мелъри — възбуден.
— Нещо липсва в представата ни за случилото си. Разглеждаме проблема по начин, заради който задаваме погрешни въпроси.
— А кой е правилният въпрос?
— Когато разбера, ти ще си първият, който ще научи. Но ти давам гаранция, че няма да има нищо общо с ЕСВ.
Мелъри поклати глава, като жестът му приличаше повече на тик, отколкото на начин за изразяване. После погледна към задната стена на къщата си и надолу към патиото, на което бе застанал. Празният му поглед разкриваше, че няма представа как се е озовал там.
— Хайде да влезем — предложи му Гърни.
Мелъри се съвзе и като че чак сега си спомни нещо:
— Забравих… извинявай, Кеди си е тук днес следобед. Не мога… искам да кажа, може би ще е най-добре да не… Имам предвид, няма да мога да се обадя на Дърмот веднага. Ще се наложи да импровизирам по-късно.
— Но ще го направиш днес, нали?
— Да, да, разбира се — просто трябва да е в подходящия момент. Ще ти звънна веднага след като говоря с него.
Гърни кимна и се вгледа в очите му: в тях ясно се различаваше страхът, че животът му се разпада.
— Само един въпрос, преди да си тръгна. Чух те да молиш Джъстин да говори за „вътрешни дихотомии“. Зачудих се какво означава.
— Нищо не ти убягва — отбеляза Мелъри с лека гримаса. — „Дихотомия“ означава разделяне, по-точно раздвояване на нещо. Използвам го, за да опиша конфликтите в нас.
— Имаш предвид неща от типа „Джекил и Хайд“?
— Да, но това е по-дълбоко. Човешките същества са силно обременени с вътрешни конфликти. Те оформят взаимоотношенията ни с другите, създават усещане за безсилие и безизходица, съсипват живота ни.
— Дай ми някой пример.